В днешния дигитален свят е обичайно да сме пренаситени с информация, всичките ни сетива да са под постоянна атака. Клиентите очакват от своите архитекти напълно реалистични визуализации, безкрайно детайлни изображения и пунктуално се захващат за всяка дреболия… Не че има нещо лошо, така всички се чувстваме по-сигурни. Но понякога, загледани в детайлите, ни убягва най-важното – ИДЕЯТА, онази искрица, без която нищо няма да е същото. Това вдъхновение, което те разпалва, когато застанеш пред белия лист и което не можеш да обясниш на човек, който няма въображение…

А тази история е друга. История за творческия импулс и доверието. Защото този път попаднахме на клиенти с въображение. Клиенти, които се запалиха по нашите идеи и успяха да прозрат потенциала на решението, без да изпадат в буквализъм. Благодарение на тях ние си припомнихме позабравеното удоволствие да работиш с молив в ръка, вместо с мишка.

И така, започнахме работа със замах. Клиентите имаха много силно лого, лого, което ни даде солидна отправна точка. Знаеха точно какво усещане искат да постигнат – топла, домашна атмосфера, приятелско отношение към клиента. Като от съседи за съседи. А когато имаш ясна цел, работата върви по вода.

Започнахме с фасадата, с обикновено третиране, без натрапчиви елементи. Дървени рафтове за зеленчуци запълват съществуващ отвор на фасадата, пейка, окачена на конопени въжета, предлага отмора на пазаруващите.

И малка закачка – картинки по фасадата, ама такива, че да огладнеете, като ги гледате… :)

Интериорът трябваше да е уютен, но запомнящ се, без изхвърляния в бюджета, но със собствена идентичност. Предложихме на клиентите едно рисковано решение, а те пък бяха достатъчно смели, за да ни повярват. Ще останете изумени колко интересни неща могат да се постигнат само с едно конопено въже. Но нека ви покажем:

Винаги е трудно, когато правиш нещо за първи път. Но пък колко е хубаво, когато крайният резултат надмине очакванията.

На входа посрещат богато заредени зеленчуци, които се отразяват в огледало отстрани. Това огледало позволява да видите чак дъното на магазина още с първата крачка вътре. И добавя дълбочина и простор към иначе малкото пространство.

Над стилажите са обособени складови пространства, за да компенсират липсата на площ. Дървените им вратички придават топло усещане на интериора. Но основният акцент са конопените въжета, които, сякаш паяжина, деликатно подчертават зоната на влизането и осветителните тела.

Дървените рафтчета подканят да се освободите от излишния багаж и с леко сърце да се потопите в пазаруването.

Нов прочит на познат елемент – обшивка на колона.

Малко детайли…

Нямаме търпение да открехнем една малка по обем, но безкрайна по съдържание зона, тази с алкохола. На палето очаква отбрана селекция, подчертана от лампа от винени бутилки.

Държим да отбележим, скъпи приятели, че освен участието на кажи-речи целия офис в измислянето и осъществяването на лампата, всяка бутилка сме изпили ЛИЧНО?! После да не кажете, че не взимаме нещата присърце…

Оформлението на зоната е доста подканящо. Всеки път, щом погледна тези празни бутилки, ми иде да ги напълня...

Освен гурме предизвикателство, тази лампа се оказва сериозна техническа трудност. Много е забавно да я нарисуваш, но когато се стигне до сигурното връзване и нивелиране на всяка бутилка… Добре, че в офиса си имаме и истински "повелител на възлите".

Сигурно вече сте усетили, че имаме пристрастия към тази зона, така че бързо да продължаваме, преди да сме досадили.

Зоната с щандовите витрини всъщност е малка ниша. Но огледалният гръб я прави да изглежда много по-просторна.

Въжетата подчертават зоната, без да понижаваме и мачкаме тавана – хем ги има, хем ги няма.

Споменахме, че това е магазин с лично отношение. Ето още един пример: всеки, който е влизал в магазин с малко дете, знае какво предизвикателство е пазаруването в тандем с отроче.

Докато родителите се прехласват по изкушенията в щандовата витрина, сме осигурили забавление за най-малките.

И тъй като това не е просто магазин, винаги може да се отбиете за едно кафе по съседски.

Виртуалната ни разходка е към своя край. Не пропускайте да поседнете на пейката, докато подредите багажа и допиете кафето си. Пък и може просто да поседите и да поклюкарствате със съседите си.

И така, приятели, магазин „СЪСЕДИТЕ“ вече отвори врати.

Благодарим им за удоволствието да работим заедно, за доверието и смелостта и за чувството им за хумор.