PHS31
Край реката, в гората. В следващите редове предлагаме заедно да посетим една съвременна къща-мечта.



Далеч от градската суета, под чистото, наситено-синьо небе, потопена в уханието на вековните борове, се намира уникалната сграда, която имахме щастието да проектираме.



Пътят до проекта беше истинско предизвикателство. Преносно и буквално, защото до имота се достига по криволичещи стръмни улички, устремени нагоре и все нагоре по склоновете на реката в Бистрица. Затова пък си заслужава! Каква гледка само!



Теренът е толкова стръмен, че спокойно може да се изтъркаляме надолу, ако не внимаваме. Да, но това е и мястото за нашата къща.



Какво пък, знаем как да я озаптим точно там.




Започнахме да я конструираме в макет, докато решението за къщата се намести и удовлетвори и нас, и клиента.



Забавно е да работиш с макет. Проектът оживява. Той е средството, което кара играта да се превърне в почти реализирана мечта, само мащабът е един такъв, кукленски. Прекрасна възможност да отскочим отново в детството си.
 


Имотът почти граничи с идеалното – улица от север, почти изцяло южен склон, достатъчна големина на парцела, гарантираща проектиране, което се съобразява само с нуждите на инвеститора, а не с изискванията на ЗУТ;



Е, почти идеална, защото всяка намеса в толкова стръмен терен би означавала, ако се подходи традиционно, наливане на кубици бетон за подпорни стени, които да поизравнят терена и той да стане годен поне за разполагането на една маса за външно хранене, търсейки хоризонтална повърхност;
Все пак човек, изнясащ се от удобния си градски апартамент в крайградска къща, всъщност иска да се слее с природата и да обитава НАВЪН, на въздух, сред дърветата, децата му да играят на тревата, докато той отмаря на приятна вечеря след работа, под навеса, гален от лъчите на залязващото слънце…



За нас бе удоволствие да реализираме тази мечта. Но нетрадиционно. Къщата изигра роля на ограда и, веднъж попаднал в пределите й, целият взор се обръща изцяло на юг към гледката, независимо дали си се разположил в дневната на дивана, на покритата тераса или просто се печеш на открито.



За да не се налагат никакви допълнителни укрепвания на терена и той да остане максимално в естествения си вид, включихме пространствата на външното обитаване /под навес и на открито/ в обемите на сградата, а нея самата разположихме пълзяща по наклона, като се съобразихме максимално с естествения откос.



Отношението към природата виждате още от подхода с респект към едно от вековните дървета, което вписваме в козирката.



Помислили сме и за удобното паркиране на колите. Под козирката над входното пространство пред антрето можеш да намериш ключовете си в дамската чанта на сушина, както и да не държиш гостите си под дъжда, докато стигнеш до входната врата, където ги посрещаш с усмивка.
 


С помощта на макета изяснихме възможностите за естествен контакт на обемите (особено на дневната зона – външна и вътрешна) с терена;



Запазихме връзката вън-вътре, колкото се може по-естествена.



Пространствата на къщата се преляха в природната среда: дневната стъпи директно на терен, а входът и гаражите останаха на горно, входно ниво на нивото на асфалтовия път. Там, където все пак не успяхме да „плъзнем“ къщата по терена – влязоха в употреба любимите ни габиони – по скоро като естествена част от терена, отколкото като подпорни стени.



Помечтахме и за пространствата в дневната.





Остава само да дочакаме реализацията, за да ви покажем снимки.
И да направим и вашата къща. Дотогава само си намерете един хубав имот на приказно място. Колко му е :)