Valencia – day 2
неделята във Валенсия ни посреща с дъжд (!!)
минаваме отново покрай Калатрава (то е малко трудно да го избегнеш); небето не е дори оловносиво и гледката е малко разочароваща, особено след опияняващите светлини от предишната вечер
непосредствено от страни се помещава Палатата на правосъдието
входът
тя, разбира се, е савсем затворена в неделя, така че отново залепям обектив на прозореца
приемният атриум
колко огромно е това съоръжение се вижда в страничинте коридори, по които могат спокойно да се обясняват законите на перспективата – успоредните прави категорично се събират в точка, някъде там:
отпред са се настанили анимационните герои от The Wall на Флойд и задълбочено коментират нечие съдебно дело – тук трябва да си пуснете The Trial от едноименния албум, за да е пълна картинката!
(отварям една скоба в тая връзка – господата от гореспоменатата култова рокгрупа, с която някои от нас са отраснали, са по професия АРХИТЕКТИ!!!…)
от страни на палатата се мъдрят такива неща (това си е 3 метра откровена терасовидност, или бъркам нещо?)
уверили се, че калатрава няма да ни предложи повече спиращи дъха гледки днес, потегляме към пристанището; архитектът на следващото е не по-малко известен, предназначението на сградата – не по-малко неясно на пръв поглед, но духът и усещането са савсем различни
America’s Cup Pavilion Valencia
сградата е построена след конкурс, проведен 2005
задършена е 2006, по-малко от година след обявяването на резултатите от конкурса (проектиране, строителство, мебелировка – всьо!)
основното й предназначение е било свързано с домакинството на Валенсия на ветроходно състезание
над 60% процента от надземната площ е открита, за да предостави място за публиката
скромните конзоли (от порядъка на 15м) са стоманобетонна конструкция…
дъждът е окончателно спрял, слънчицето се опитва да пробие тук там, а приятните температури предразполагат към безцелно неделно шляене, така че освобождаваме таксито и поемаме към антична Валенсия
пред катедралата стои ей това метално макетче и архитектурните ни душици веднага се залепят за него
и веднага установяваме, че предназначението му не е да начеше крастата на световната архитектурна гилдия и да предизвика масови въздишки по макетиското майсторство, защото от страни стои:
макетчето е нещо като “превод” на съответната забележителност за слепи… и Валенсия е обсипана с подобни ????
старата част на града (едномилионен, между другото) изобилства от тесни малки улички
с перфектно реставрирани фасади; там, където още не са приключили, картинката изглежда така
преди 20 години Валенсия е изглеждала като София – днес – дупки по улиците, олющени фасади, тротоари за акробатична програма (знаете картинката); днес провинцията, на която Валенсия е столица, разполага с цяла сграда в Брюксел, помещаваща административния капацитет, занимаващ се само и единствено с усвояване на Еврофондове…
малките улички изневиделица се отвярат в плодащи, площадчета или просто доста широки разноъгълни кръстовища
изобилието от открити и просторни пространства предизвиква през цялото време мисли за далечен Берлин
(улавям се, че Берлин се е превърнал в мерило за качествена градска среда; защо ли..)
мушваме се между два мастодонта на по няколкостотин години и пред нас се разкрива това
(с бронзово макетчи отпред, разбира се)
под около 4 пръста вода има стъклена повърхност, покриваща антични разкопки
не открих кой е автора (ако някой разпознае музея – моля да ме осветли, че да се поправя)
на неизвестния архитект, обаче – поклон!
за прекрасното вписване в античната среда и още по-великолепното пространство насред преситена Валенсия; такова неземно спокойствие, такова безвремие властваше над тая водна повърхност, че Калатрава пасти да яде! оставаше ми се още малко… (за илюстрация ще си позволя богохулството да го сравня с това)
