Tel Aviv
не сте си мислили, че списъкът ми с архитектурни забележителности в Израел се е изчерпал с Yad Vashem, моста на Калатрава и мемориала в кибуца, нали?! вярно, че си беше кратичък, но пък го изпълнихме почти целия… следват посещения на останалите точки в него
заглавието на поста всъшност е доста неправилно – самият Тел Авив е малка административна територия, а кварталите около нея се именоват градове, нищо че съотношението им е както Дружба се отнася към центъра на София; в самия център има немалко строителство на небостъргачи, като самите евреи не пропускат да отбележат, че градът бил “малкият Манхатън… и по-хубав от него”.
което не означава, че имате особено голям шанс да го видите, освен ако не разполагате с поне ден да се шляете пеша – задръстванията са абсурдни, места за паркиране де факто няма, а градския транспорт е меко казано в зародиш (за метро не си и мечтайте!); поглед към Тел Авив откъм квартал/град Яфу (Jaffa)
морската ивица не се използва за плажуване, но пък имаше сърфисти
Jaffa е старият град, разположен покрай средиземно море на юг от Тел Авив; мястото има характерна атмосфера и след като дълго време е било свърталище на съмнителни елементи, сега е реновирано и населено с хора на изкуството и галерии
тесни улички, антични къщи и тук-там зеленко, основно под формата на палми
самия Тел Авив, заснет основно в движение
голяма част от новопостроените кули са жилищни – поради ширеща се мода да се живее в мезонет с емпоре на… хммм …. 45-тия етаж в центъра на Тел Авив
освен определението “малкия Манхатън” всички бързаха да ме информират, че в града се намира най-високия небостъргач в близкия изток… но не можаха да ми го покажат ???? “небостъргаческата” архитектура не можа да ме впечатли особено, затова – продължаваме по план
към Design Museum, Holon
пристигаме там в деня след откриването му (дори любезните ни домакини не знаеха за него, та проверяваха изрично из нета и бяха много учудени от правотата ми за неговото съществуване)
след този покрит мини-амфитеатър уверено продължаваме към входа
билетчето представлява симпатична малка лепенка:
вътрешното открито пространство пред входа
към малката зала
парапетчето
експозицията е посветена изцяло на съвременния дизайн и съдържа любопитни образци от сорта на
и на този симпатяга (погледнете го внимателно…)
до втората зала се стига по плавна рампа около откритото входно пространство
при което имате възможност максимално да се насладите на кривонделчестата пергола
втората зала се покрива доста повече с рационалната ми представа за музейно пространство – чисто, бяло, горно осветление и ненатрапчива среда
на излизане в употреба влиза и втория обектив, поне да си оправдае носенето
pergola for pergola’s sake
но пък е музей на дизайна, та може би колосалното количество стомана, вдигнато така безхаберно във въздуха, е що-годе оправдано; а направете такова в България де!
жалък опит за онагледяване на формообразуването ????
(Ron Arad)
и продължаваме към следващото в списъка
Peace Peres House
мястото, избрано за това нещо се оказа уникално
сградата е обема от ляво на снимката, но открития площад с дървена настилка е не по-малко впечатляващ
но историята на сградата е тъжна
Peace Peres Center е инициатива на Шимон Перес (чували сте името, само ще добява, че 1994 заедно с Ясер Арафат и Ицхак Рабин получава Нобеловата награда за мир) за социално-икономическо обединяване, диалог между културите и, както се подразбира от името – мир в Близкия Изток.
автор на проекта е Fuksas; строежът е започнал 2003; 2009г. стойността му е надхвърлила планирания бюджет от 6 милиона USD четири пъти и все още е незавършен.
ето в какво състояние го заварваме
колко малко къще, пък колко пари е глътнало, а?! вътра нямахме шансове да влезем, но снимки можете да видите тук
слънцето скоро ще залезе и ние сядаме да го почакаме
,
залезът над Средиземно море е кратък, но запомнящ се – за десетина минути имаш чувството, че си попаднал в пощенска картичка
