Jewish traditions
Денят на Сватбата; по ирония датата е Трети Март.
време е да разкажа малко за нашите любезни домакини – Рувен и Рути Пелег.
прекрасни хора, създали прекрасно голямо семейство – имат 4 деца, две момичета и две момчета; ще присъстваме на сватбата на третия по ред – Илел, горд младеж на 25г; всъшност 4 деца е някъде савсем малко над критичния минимум в Израел; Рути, например, има 6 братя и една сестра; как изглежда такова семейство:
така – сега малко аритметика – ако всички имат по осем деца (които също имат вече по няколко, вървейки към заветната бройка) и човек покани само роднините до първо коляно на двете щастливи фамилии – какво прекрасно число ще се получи, а?!! нееее – сватбата ще бъда савсем скромна – само 400 души.
не си представяте, че човек може да посрещне 400 души у дома, нали?! дддаааа, и на ресторант не може! затова някои кибуци са развили специфичен бизнес – организация на партита, семейни тържества и фирмени коктейли (може би не споменах, че кибуците, освен обработването на прилични територии земя около тях, задължително си имат и бизнес – къде фабрика за наденички, къде обувен цех, къде парти-център)
а организацията на подобно събитие никак не е проста работа; предната част на Залата, преди да дойдат гостите:
и зоната с масите
масите имат номера и на входа има списък с имената на гостите и масата, на която им е определено да седнат.
в израел е пролет и все още температурите, след като се скрие слънцето, са доста ниски за сватбените тоалети на дамите; ако сватбата се беше провела месец по-късно мястото щеше да предложи следната атмосфера:
грижливо подготвен декор за важното събетие
мястото за самия ритуал:
и нужния реквизит
семейството пристига на място към 7 вечерта, за да се увери, че всичко е безупречно; то е
за младоженците има малка къщичка, която ще бъде на тяхно разположение вечерта; какво си помислихте сега! неееееее, всъшност мястото се използва повече за съхранение на втория чифт обувки, дамската чанта, връхните дрехи, препудряне на дамите и подготовка и осамотяване преди важните моменти; полека гостите започват да пристигат; до окончателното събиране на всички и началото на ритуала хората стоят прави или седят по масите на открито, бъбрят си, снимат се и похапват малки порциийки от всевъзможни манджи
в израел няма църковен брак и граждански брак; дори не се ходи в синагогата; фактическата церемония ще се случи на това място в рамките на идните 8-10 минути и ще бъде ръководена от ето този човек:
познахте – това е равинът; кратка инспекция заедно с бащата на младоженеца всичко ли е подготвено както трябва:
и сме готови за младата двойка; последни приготовления:
всеки от тях бива заведен до залата от родителите си, но към олтара вървят заедно
всъшност под балдахичнето се нарежда целокупната фамилия, като жените стоят от страната на булката, а мъжете от страната на младежа
церемонията е учудващо кратка, съдържа напътствено слово от равина, нещо като вричане на младоженеца, пръстен, чаша с вино, песен, която всички пеят заедно и звучно строшаване на чашата посредством настъпване
сервират вечерята
никое еврейско ядене не е пълноценно без хомос
никое от горепосочените не беше усетено от младоженците, тъй като те не седнаха – но не защото са обикаляли масите, а защото бяха на дансинга, а заедно с тях и половината гости; което ми напомня за въпроса с подаръците – такива просто няма; на входа на залата има нещо като урна/пощенска кутия, където хората пускат пликчета; толкоз.
общото впечатление е за скромни хора, които искрено се забавляват! ????
към един през нощта залата започна да се опразва и към 2 вече се бяхме прибрали; следва поредния работен ден…
еврейската работна седмица започва в неделя и завършва в петък по обяд (смятайте – това си е пет дни и половина); петък вечер е времето за традиционната семейна вечеря Kiddush, след която започва свещеният Шабат – събота – Sabath; доста дълго се чудих защо денят, определен за сватбата, е сряда – всъшност петъчната вечеря и съботния ден са толкова “религиозно” семейни празници, че няма как да бъдат съчетани с извънсемейно мероприятие; останах с впечатление, че религиозната част е доста слабо застъпена, но всъшност ме очакваха въпросните петък и събота, когато в доста по-тесен семеен кръг (само към 40 души) отбелязването на събитието щеше да продължи; трябва да призная – през целия ни престой у семейство Пелег всяка вечер се нижеха върволици от хора – братята и сестрите на родителите, приятели на младоженеца, наборници от Газа, където е служил по време на задължителната военна служба, по-големите брат и сестра, които вече живеят отделно и имат свои семейства… Рути готви в казармени количества – не бях виждала печка, на която се готви и на четирите котлона едновременно; част от семейното барбекю:
тези “приятелски вечери” създадоха у мен впечатлението, че няма бариера между поколенията – нито в разговорите, нито в поведението, родители и деца седят с удоволствие заедно на една маса до късно вечерта, разговарят, разнасят манджи нагоре-надолу, пушат наргиле… и НЕ гледат телевизия; в дневната на домакините ни няма телевизор изобщо! сякаш социалната среда е заместена от семейната среда – при осем деца вероятно не може и да бъде по друг начин (което не означава, че нямат телевизори изобщо, нито че нямат интернет – както се изрази един от младежите – in Israel if you don’t have Facebook – you don’t exist).
децата, броят им, раждането и отглеждането им е най-осезаемата културна разлика със съвременното българско общество; въпреки многобройната челяд жените са пълноправна част от работната сила на Израел, защото майчинството трае едва три месеца; след това – ясли и детски градини, а жената се връща на работа; градините са уредени прекрасно, като на държавни разноски всяка година се реновират из основи; самите евреи смятат, че е вредно детето да не бъде давано на градина, тъй като не може да развие комуникационни и социални умения; при всяко следващо дете издръжката, която държавата плаща на семейството (като детски надбавки) на дете се увеличава; а отношението на хората към децата е като към някакво общо благо, независимо чии са – може би затова приятелите на Илел се чувстваха като у дома си и взимаха дейно участие в организацията на вечерята, все едно помагат на собствената си майка; което не означава, че мъжете са особено заети в домакинската работа, патриархатът властва с пълна сила в къщи, но пък татковците са силно ангажирани с грижата за поколението; забележете кой държи малките на общата семейна снимка в началото.
тази културна особеност на еврейското семейство има своя религиозен корен – много ясно видим при ортодоксалните евреи; това явление като цяло е доста странно и трудно за разбиране, поне от гледната точка на моя евро-балкански мироглед; малко декор преди да разкажа – това е град Bene Baraq:
близо 1/4 от населението на Израел са ортодоксални евреи – на човешки език – живеят изцяло според повелите на религията; дотук – всичко е ок; само дето те не работят, мъжете всъшност по цял ден (а често и нощ) четат Тората, а жените раждат деца; държавата им е организирала градчета, в които това да се случва, без да бъдат обезпокоявани от останалия свят и им плаща месечна издръжка; стоките в тези градчета са с изкуствено занижени цени (ако сте решили да пазарувате нещо – това е мястото), ресторантите са само кашер, а в събота не можеш до отидеш до тях по друг начин, освен пеш…
(карането на кола е забранено в събота, както и всякакви други неща, които са свързани с работа, електричество и незнамощекакво; когато попитах какво Е РАЗРЕШЕНО да правиш на Шабат – отговорът беше да четеш Тората, да спиш, да разговаряш, да се разхождаш и да се храниш; друго не можаха да измислят; тук веднага се сещам да попитам как се хранят, като е забранено да се готви – хаха! те са го измислили, хората – яденето е сготвено предишния ден и се съхранява в спецялни съдове, за да остане топло за Шабат; всъшност изрично са забранени всякакви действия, свързани с палене на огън и, колкото и да е странно, същото се отнася и за гасене на огън)
градчетата по нищо не се различават, на пръв поглед, от всеки друг израелски град, освен по хората, специфичното мъжко облекло и прически
жените покриват косите си или носят перуки, а дългите кичури се отглеждат от рано…
оказа се, че кичурите не са задължителни; юдеизма също има различни направления, принадлежността към които се демонстрира по всевъзможни начини – този младеж, например, има доста характерни панталони и чорапки:
светското население на Израел в известна степен не одобрява напълно дотирането на тези градове (и хора), но не поради финансовата му страна, а поради човешката – да си дете на ортодоксални евреи е почти единственото извинение да не те вземат в казарма; а военната повинност е повсеместна, задължителна, неизбежна и дълга – момчетата служат 3 години, а момичетата – 2, след което могат да ги извикат по всяко време; а до савсем скоро в държавата си е било почти военно положение, без да се имат пред вид всички офицялни и неофицялни войни, които Израел води с всяка от съседните си държави в един или друг период от доста кратката си история (1948г)
хвърляме един бърз поглед върху съвременната карта на Израел
светло оранжевките територии са населени с палестинци, или както те ги наричат – Фалестинци, и са, меко казано, спорни; а цялата южна половина е пустиня; сега погледнете пак северната половина и съберете 6 милиона евреи… цялата територия на държавата Израел е 27 000 кв.км. или една четвърт от България…
и какво са направили, че за няколко години да променят живота си? тоест, от постоянното военно присъствие да остане само спомен и тук-там хора, разхождащи се с автоматични пушки, както аз се разхождам с фотоапарата? или поне да не осъмват с взривена магистрала всяка сутрин…
построили са стена; около оранжевкото; или по-голямата част от него, където са палестинците; на стената има пропусквателни пунктове; с фейс контрол.
оттатък стената арабите си живеят по арабски, но ако искат да преминат… хммм, тараш на колите е най-малкото, което ги очаква на пропуска; офицялно имат някакво самоуправление, но то не изключва военното присъствие на Израел; само стената на места не стига явно, ми има и двойна бодлива тел с полоса по средата
