day 08 – 10.07.09
потегляме от хотела към едно тайно място (ще видите след малко)
минаваме отново покрай ледената пързалка:
отблизо съоръжението изглежда ужасно зле :(, даже не ми се ще да поствам снимките … за някакви си там петнайсетина години (олимпиадата е била 94, ако не греша) амортизацията на сградата е ужасяваща…
те обаче си строят други спортни площадки, като този стадион
стигаме до брега на езерото, паркираме доволно на безплатен обществен паркинг (рядкост, наистина) и потегляме по крайбрежна алейка към дестинацията; къщите покрай алейката имат огради .. първите, които виждам тук
ръми леко и непрестанно, но хората, с които се разминаваме, сякаш не забелязват; явно не Берген е най-дъждовния град;на някои от къщите се виждаха ремонтни работи и аз не пропуснах да се информирам
след около километър пеш стигаме
след входа стои ей таз девойка
която ни праща в “плевнята” отзад, да си купим билетчета (не се шегувам, думата, която използва е barn); замъкваме се ние към въпросната плевня:
която се оказва музей… на Sverre Fehn
кратко лирическо отклонение но въпроса:
Sverre Fehn e починал февруари месец тази година
наградата Прицкер е получил през 1997
мястото, на което сме, всъшност се нарича Hedmark Cathedral Museum и е построен 1979
персонала на музея е облечен тематично:
каменните стени изглеждат странно
вътре ме очакват още изненади под формата на мощни бетонни площадки и втори нива
подмотваме се напред-назад из музея между някои доста любопитни експонати като тези шейни
или дамските седла
дървения покрив стъпва странно извън стените на места
друга галерия
случаен послед през свода
и това е 79 година…
в края на галерията стигаме до това
време е да излезем и навън, защото почти е престанало да ръми – към вътрешния двор на плевнята
самата плевня
в двора освен старинни камънаци има и такива неща
връщаме се към стъклената къщичка
а вътре вече има друго девойче
малко след като младежа, на когото текущо обръща внимание, си тръгна, девойчето запя.
това не мога да ви го предам на снимка, за съжаление
дали тя пееше толкова хубаво или акустиката на този стъклен похлупак беше невероятна – не знам, но усещането беше страхотно.
а девойчето се оказа разговорливо, след като спря да пее
освен заучената историческата приказка за мястото, която явно беше длъжна да си разкаже (само за инфо – нещото е католическа катедрала от 13 век, разрушена от шведите 2 века по-късно и зарязана, след навлизането на протестантството, след което забравена за 4 столетия, до днешни дни), успяхме да измъкнем от нея друга забавна история:
след откопаването и разкриването на останките от катедралата се установило, че камъните се разрушават от влагата; музеят вече бил построен; направили конкурс за съоръжение, с което да я защитят; избрали победител; местните, разбира се, надигнали вой срещу модернистичната стъклена сграда; но конкурсът бил спечелен; и нищо; повече от десет години властите се подмотвали и не започвали да строят; една местна дама, женена за богат американец и живееща в щатите, завещала на общината симпатичната сума от 1 милион долара за построяването на сградата; при следното условие – да ги усвоят до 4 години; нямали избор; строежът излязъл 10 милиона; местните продължавали да роптаят срещу сградата.
сега, 10 години по-късно, в сградата редовно се правят концерти (заради уникалната акустика и поради факта, че сградата зимата се отоплява до поне 2-3 градуса над нулата постоянно), сватби, кръщенки и всякакви други обществени прояви; хората в района много си я обичат….
уникалната акустика вътре е side-effect, не е била нито търсена, нито очаквана…
на носещите ферми отзад не са окачени лампи, а отоплителните тела
малко детайлчета
последен поглед
и потегляме към Стокхолм
скоро пейзажа става абсолютно равнинен
обработваемите плодородни земи са в Швеция
пътищата, обаче, не са по-различни и се придвижваме със скоростта на охлюв… на магистралата, която се появява, когато наближаваме Стокхолм, ограничението е 110; всички го спазват (?!?!!!); полиция или патрулки няма никъде.
след около 600 км скука стигаме Стокхолм
10 хотела – всичките пълни! и скъпи…
случайно попадаме на един, където има свободни стаи, при това се пуши! (Швеция, за разлика от Норвегия, е Евросъюз, и ако при норвежците почти навсякъде в хотелите имаше опция за пушачи, а на терасите на бунгалата – пепелници, тук не е баш…)
оказва се, че хотелът ни не е никак случаен, но за това утре ????
следва – day 09 – 11.07.09
