day 06 – 08.07.09
на сутринта, доволно успали се, опаковаме, оглеждаме се къде сме спали:
и след кратко разсъждение – потегляме на обратно
целта този път не е архитектурната забележителност от снощи (макар че и покрай нея ще минем, току виж заварим Knut у дома), а нещо като мото – забележителност ???? но да стигнем до него; първо – Isfjorden, през който претичахме снощи в тъмното:
населеното място никак не е малко, ГПС-то показва доста хотели и къмпинги, но снощи всичко беше заето… минаваме покрай това:
мммда, има туристически фестивал (??) малко по-натам по пътя:
средна възраст на групата – около 12… ????
така изглежда мото-дестинацията от далече
от близо
всъшност всичко се случвай заради ей таз водичка тука, неуморно дълбала скалата хилядолетия:
виждате ли мостчето в средата? а пътя от страни?
това е Стълбата на троловете или Trollsteigen – известна моторджийска дестинация; иначе казано – мотористът, изкачил стълбата (на две гуми де) е нещо по-моторист от другия, дето не я е качвал! а тук моторите са национална болест, може би повече от кемприте и караваните дори.
на самата стълба е почти невъзможно да се спре, затова снимките са малко… но има филмче
ето го и мостчето от близо
на върха, откъдето водата стремглаво лумва надолу, има и паркинг, и будки за сувенири (?!?!???), и това:
(на всички снимки ръката ми е отгоре на обектива, защото бясно вали през цялото време; не зная как стана тоя номер, ама Богът на дъжда явно е карал някъде по нашето трасе)
нещо криво са направили сметката за тая площадка, от нея не се виждаше всъшност нищо, никаква част от пътя или долината надолу…
по-натам, в покоите на Один
зелената вода
и белите му коси, небрежно разпуснати по мощните плещи
долината оттатък, приютила моето малко архитектурно съкровище:
стигаме и до него
този път изглеждаше сякаш наоколо има хора
аз все пак влязох в едното за още малко откраднати кадри
намирам Knut (и без това се прокрадвам да снимам в имота на горкия човечец, не ми се обърна езика да го помоля да снимам и него… не че тук имотите са обозначени де, но все пак)
първия симпатичен норвежец, към 55 годишен;
щастливо отговарящ на всичките ми въпроси;
видимо открит, всъшност.
ГМ – защо това е първата модерна архитектура от Осло насам?
Кнут – ми…(усмихва се с ирония в очите)…. Норвегия е млада нация (?!????), още не сме излязли от романтичния си период; но пък сме много добри в това да копираме старата си архитектура.
разговорът с този човек кънтя в главата ми през следващите няколко дена; както и образите от бунгалата – по-скоро липсата на архитектура, отколкото наличието на такава; както се изрази Ники – дзен.
всъшност се оказа, че хотелът не е завършен и респективно – още не работи; next time …
мисля, че тука някъде ни дойде over – сякаш Кнут ни свали на земята, внесе контраста, той и всичко около него (не говоря за архитектурата, а за причината тя да се появи такава) изигра роля на лъчът светлина, който да ни накара да осъзнаем, че досега е било мрак
все още разсъждавам по въпроса кое точно не ни понесе –
дали почти социалистическия строй в държавата, липсата на конкуренция и ужасяващите резултати от това (немити чаши в хотел, еднакви цени и еднакви безвкусни манджи по къмпингите, ignorance и тесногръдие) и невъзможно подредените дворове без огради, окосените ливади и свободно пасящите се сами овце, колосалното количество тунели, пътища, обществени места, изпънати под конец,
дали абсурдните крайности като наградата Мис на Snohetta и античните им дървени къщи, изглеждащи и строени както преди 150 години,
дали факта, че видимо хората са равни – социално и финансово, или поне не се виждат опознаваеми признаци на бедност, но няма и никакви признаци на заможност, а в същото време точно тези, равните, тия, на които им стига за всичко, тия, при които не видяхме нито един полицай, не изглеждат особено доволни и щастливи, всъшност не изглеждат никакви, по-скоро просто се носят по течението; все едно някой е сложил пръчка в колелата на нацията в малките мащаби, а в същото време в големия мащаб всичко се движи прекрасно, работи, машината е идеално смазана – вади петрол, изнася елекричество, строи Операта в Осло…,
дали невероятно красивата природа, която те оставя с голяма кървяща рана на тръгване – любовна рана, като от раздяла с единствената, голямата ти любов, и неочаквано грозноватите хора – нито големи, нито руси, нито добре сложени, нито добре облечени
…. (още нямам отговор)
решаваме, че няма да продължим на север
забождаме пръстче в един малко по-голям град, където ще намерим евентуално хотел с интернет и потегляме; по пътя – strawberry fields forever…
и
слизаме към ръкавите на Storfjorden
обикаляме го по разни пътчета и пътечки, макар че след вчерашните красоти ни се струва скучен; но ни е последен
последен поглед назад
мястото, където ще спим, се казва Molde
утре поемаме по дългия път на югоизток, през Lillehammer към Stockholm.
следва – day 07 – 09.07.09
