day 02 – 04.07.09
Осло
всички първи впечатления от града са пряко свързани с операта. не можеш да я подминеш – дори в момента строят естакада на магистралата при подхода към града, която, когато е готова, ще отваря уникална панорама за всеки новопристигащ към залива и перлата в средата му – The oslo opera house.
между старата част на Осло и бреговата ивица минава голям булевард, над който са издигнати пешеходни мостове – хем да пресечеш безпрепятствено, хем да се насладиш на новото им национално богатство:
по мостчето – и върху бялата планина. първо те посреща този забавен надпис:
and up we go:
тази ми е любима:
всъшност усещането е много особено – като за естествен хълм (много странно)
БЯЛ!!!
първата ми асоциация беше за солници
втората …. хммм … вече беше мисъл – баси и якото място! оживено и пълно с хора, което като цяло за сграда на опера е меко казано неестествено.
а бялото е – believe it or not – мрамор:
всичко е от мрамор – бучардисан, полиран, на лентички, обработен в крива за парапета… добри каменоделци ????
няма и помен от повдигнат под – дори канавките по площадката са улеи, издълбани в мрамора. пейките също:
влизаме в планината:
сигурно всичко, което бих могла да кажа за този интериор, вече съм го казвала при предишните си съприкосновения със северняшка архитектура, където естествените матеряли – в случая бал мрамор и масивен дъб – са на заслужена почит.
другото .. auto login domain account . отново говори само за себе си:
при правенето на предишната снимка един остър ъгъл привлече вниманието ми е ме накара да се обърна:
козирката на входа, очевидно висяща от тавана
мъничко детайли за десерт… less is more, again ????
наградата на Snohetta, мисля, е напълно заслужена!
дано съм успяла с малкото снимки да убедя и вас ????
следва –day 02 – 04.07.09 – part 2
