Norway 2014 – 01 Tromso
20.08.2014 Tromso
това фантастично посвещение е толкова вярно за пътуването в приказна Норвегия, колкото за почти никъде другаде (искрено се надявам скоро да намеря другите от групата на почти-тата :)).
Норвегия е болест. неизлечима. за цял живот.
сега, като гледам назад към току-що приключилото ни четвърто пътешествие из тия неземни места, съм убедена, че причината не е в драматичните планини, не е в огледалните води на фиордите, не е в дъгоцветното косо слънце и небето, чието синьо може да разплаче всеки фотограф, не е в мъгливите вълма, носещи се призрачно на една ръка разстояние над главите ни… тия земи, проточили се на север, колкото още една Европа, земи на лосове, торф, кафяво сирене и сушена риба, притежават магнетична сила, загнездваща дълбоко в душата постоянно и неувяхващо желание да се връщаш при тях, отново и отново; и усещането винаги е сякаш се връщаш у дома.
та тъй. три полета, най-дългия от които е вътрешния Осло-Трьомсо. след цял ден по летища, привечер най-накрая се носим към къщата на колела, която ще наричаме дом през следващите 6 дни:
Трьомсо, за информация, е най-големият град на Северна Норвегия, с колосалните близо 70 000 жители, което не му пречи да има летище с габаритите на софийския терминал 2.
въпреки че се намира прилично зад полярния кръг, градът има напълно поносим за живеене климат – не по-студен от София през зимата, но и не по-топъл от Черни връх през лятото. е, и невероятното предимство, че се намира в Норвегия.
един бърз кадър в движение и бързаме да потеглим далеч от човешките обиталища, някъде на запад.
днес повече няма да навъртаме, наближава 10 вечерта и гледаме да намерим отбивка с подходяща гледка. не че е трудно…
скоро малкото заливче е огряно от залязващото слънце.
заспиваме спокойни и с утешени най-сетне сърца.
