day 01 – 03.07.09
Имената ни, произнесени от високоговорителната уретба на летището, определено звучат странно… а четири пъти подред – направо изнервящо. Едрите унгарки яко ни нахокаха, че самолета не можел нас да чака и (след като ни беше изчакал) с полу-празен Fokker полетяхме за Будапеща.
помните ли филмчето от Discovery за основателите на холандските аеролинии – същия този Fokker e! не предполагах, че витлови самолети все още летят в гражданската авиация по международни линии – пък на този надписа му не беше особено граждански:
хубаво де, полетя, а после даже кацна!
Летището на Будапеща (явно строено на части като нашето) е на два терминала, отделни, и между тях нещастните пътници като нас се придвижват по ето това:
общата дължина на коридора е 300 м., като е вдигнат на кокили на около 6 метра над земята, но целия е зигзагообразен, така че в нито един момента не виждаш повече от петдесетина метра от него. (нарочно или случайно, заобикаляйки разни неща по трасето – така и не разбрах)
Летището на Копенхаген е савсем друга мая… макар че не е никак ново, площадките за автомобили отпред изглеждат така:
любопитно – трасетата за коли са настлани с унипаваж, а пешеходните части с гранитни плочи
а трасетата за колелета…. хммм, всъшност, с асфалт
Следват около 300 км. безкрайна равна обработваема шир, находяща се между Малмю и Гьотеборг. Излишно е да казвам, че необработено парче земя няма…
В Гьотеборг имам набелязани тамън три неща за виждане – едното се оказа, че мистериозно се е изпарило/преместило/никога не е било там? (ГПС-то ни замъкна на един странен плац с гаражни клетки?!?!), между нас и второто на три пъти заставаха непробиваеми градски възли на по няколко нива, в които сме пропуснали правилната отбивка преди повече от километър, а третото е централната автогара на Гьотеборг.
Сградата е построена преди може би 15, ако не и 20 години. Ултра семпло планово решение – от едната страна гейтовете, от другата страна автомобилен, пешеходен и друг градски достъп – източен правоъгълник, който просто пропуска през себе си потоците хора. И малко странна, на пръв поглед, обща визия –
пешеходния достъп:
главния вход по късата фасада:
от страната на терминалите за автобуси:
след като няколко пъти съм си задала недоумяващо въпроса – какво, по дяволите, е провокирало такова формообразуване – и, очевидно, не съм намерила никакъв разумен отговор нито в околното пространство, нито във функцията, нито дори в най-извратеното виждане за “хубаво”, на което съм способна – влизам вътре:
нямам особено много какво да кажа повече май… то говори само за себе си.
терминалите:
малко детайлчета (за размисъл – това е амортизирано вече поне 15 години…., да не говорим, че е измисляно преди 20):
упс, забравих – гарата е на Niels Torp, норвежец
следва – day 02 – 04.07.09
