ArchAUSTRIA 04|03
слънцето вече съвсем проби! точно навреме за
голямото еднооко извънземно от бетон, стомана и стъкло.
и друг път сме му се възхищавали, но сега беше по-друго, защото беше споделено.
знаете какво е, нали? една от ранните творби на Заха Хадид, ски шанцата в Инсбрук. смела като спорта, за който е направена. сдържана и премерена, каквите са жителите на тази страна. с огромен реверанс към средата наоколо – в това ще се убедите от следващите снимки.
легендите твърдят, че в панорамното кафене горе се усеща люлеенето. не само се усещало, ами и се ползвал ефектът от него - металните закачалки в интериора дрънчали. е, на това не можахме да се насладим,
но и другото не беше малко.
по-цялостен поглед и да влизаме.
бетонът не е пестен, но пък всичко елегантно е вграждано в него. тия пък австрийци, едни метални колони не могат да направят като хората. да вземем да им подарим един отвес другия път като ходим.
като изключим щастието да видим лично един бисер на проектантската мисъл, гледката е другото, което кара архитектурните ни сърца да прескочат някой и друг удар.
а това виждат изстрелялите се в небитието спортисти. колкото и да са смели и безотговорни (което предполагам е част от длъжностната им характеристика), няма как да не им влияе, ако щеш на подсъзнателно ниво, че летят към централните инсбрукски гробища.
както е казал поетът:
“срещу смелите спортисти
има силна градска ос –
цел за парапланеристи…
кой са копне първи – тоз.”
накъдето и да погледнете, все са Алпи. ако не истинските, то отражението им.
какво ли е да си пиеш сутрешното кафе на такава гледка.
към шанцата официалният посетителски поток се отправя едва след преминаване през следната сграда, приличаща на приемен павилион. ние обаче прескочихме този момент и я видяхме на връщане.
съвсем различна, семпла, ниска и, на пръв поглед, непретенциозна в сравнение с кулминацията на нормалния туристически маршрут. но за нас си беше истинска находка.
ние сме свикнали над сядането да направим козирка, за да не вали, докато пийваме кафенце. в случая над кафето е оставен поглед към откритото небе и, както се вижда, столчетата не се прибират, дори да падне малко сняг.
отново реверанс към Алпите. е, заслужават си го!
тази козирка се носи само от тези колконки!
малко вдъхновение за парапети:
едно е сигурно – не те оставят да се изгубиш, щом влезеш вътре.
да ви кажем ли как се правят врати от видим бетон?
не-е, ще ви оставим да се чудите.
последната ни спирка, преди да си тръгнем от приказните Алпи, е на едно не особено архитектурно място, но както се казва, винаги можем да открием нещо за снимане и вдъхновение, дори на места, които не ни допадат особено.
ето Kristallwelten – парк и шоурум на Сваровски. на това се дължат многото блещукащи неща, които старателно съм се опитала да избегна в следващите снимки.
и те харесват габиони. мрежата е същата нашенската (е, може би с по-дебеличка тел). в камъните тук-там се прокрадва по някой кристал.
фрагмент от входния павилион.
мястото е организирано като парк. с много водни площи, зеленина, камъчета и всякакви blink-blink ефекти. най-впечатляващото и отвратително нещо от мястото няма да ви го покажа – една повръщаща вода глава с кристални очи – много е грозна. предлагам поглед леко иззад нея, но все пак се вижда водопада, който произвежда.
последен толкова близък поглед към Алпите и пътешествието ни продължава с арх. Д.Шарланова в ArchAUSTRIA 04|04.
