ArchAUSTRIA 02|03
след импровизирания “космос”, през който архитект Бо…а Георгиева :) ни преведе, да видим какво следва.
следващата ни спиркa, след Music Theatre – MUMUTH, е музеят на децата KINDER MUSEUM. правим кратка пешеходна разходка в търсене на въпросната сграда. продължаваме, разбира се, с “облизването” на разни фасади, стъклени витрини и интересни места, изникнали изневиделица по пътя ни, щракаме, цъкаме и се оглеждаме, “заблудени туристи”.
така в зяпане, ослушване и бодри крачки се натъкваме на две допълнителни спирЧИЦИ.
само преминаваме транзит покрай операта, като естествено погледите ни приковава не старата, а новата сграда, построена като културен център непосредствено зад операта. И-и-и така изглежда откъм стопанския двор.
ето я и отпред. но набелязаната дестинация ни зове и преминаваме нататък.
това са вложения в публичните зони на централните градски части по проект от инициатива на Graz UNESCO City of design за развитие и креативност.
тук също преминаваме в галоп.
ето го и “БАТКО”:
сградата е разположена в паркова среда и е планирана на две основни нива: входно, на нивото на улицата и долно, полувкопано с директна връзка към парка и детска площадка на открито.
а ето ни и нас. правим кратка почивка след пешеходстването, за да имаме сили да разгледаме туй нещо.
определям го като нещо, защото има странна форма и е със странна фасадна облицовка, която мога да нарека “КОЖА”, стои точно така върху фасадата. прилича на винилно платно или пък EPDM фолио, което се ползва като хидроизолация, не е ясно точно какво е, но ще да е такова, защото и в структурата на винила и в структурата на EPDM фолиото се ползва EPDM каучук. но без повече подробности, качаваме се по прекрасно озеленилата се стълба по наклона на терена, хвърляйки й сочен поглед и влизаме вътре.
вътре събуваш обувките и крачиш смело и безотговорно, където ти падне. музеят е по-скоро детски център, в който децата играят и лудуват на воля, като концепцията на мястото е да изучават света чрез игра. в пространството има всякакви забавни игри, в контекста на които стои, физично, химично явление или конкретен механизъм. има и опознавателни изложби и мултимедиини мини кътове, има и кът с архитектурните маркери в исторически план.
родителите играят с децата или ги чакат, разполагайки се на удобни възглавници.
не знам дали Ви се доигра, но на нас да и се поотпуснахме :)
хвърляйки поглед на отводняването и детската площадка към парка, си тръгваме от “кожената кутия” към следващата ни спирка - ”Пантерата”.
тук вече сме в буса-майка и се движим с пълен напред.
по пътя се разминахме ей с такова нещо, което не го виждаме всеки ден.
хей я на “ПАНТЕРАТА” http://www.michaelpachleitnergroup.com/
офис сграда с доста хищен дизайн, вероятно откъдето идва и името, плюс черната облицовка, правеща я още по-категорична и запомняща се.
това е част от малкото интериор, който видяхме. прекрасен showroom с доста дизайнерски осветителни тела.
доста е щръкнала.
ние си чоплим тук и там.
малко детайл
да изпробваме, какво толкоз ни се фукат с тия шезлонги и фръц-столове?
впечатляваща “дантела” от метал, направо прекрасна.
още един хищен поглед.
и поздрав от ситискейпърите от последната посетена “къща” в Грац. довиждане Грац и до нови срещи!
……………………………………………………………………………………………………………………………………………..
A сега отново се връщаме при Ади, нашата любима домакиня, за втора вечер, прекарана в домашен уют и отпускаща атмосфера, каквито, мисля, всички усетихме и без съпротива им се отдадохме.
ще кажа няколко думи за цялостното ни пребиваване в този прекрасен Дом. още с идването ни първата вечер, освен адрес, нямахме никаква представа къде отиваме. пътувахме цял ден, всички бяхме доста уморени, без идея дали ще спим, поне на закрито. та, подминахме табелата на въпросния град Леобен, след което пак я подминахме, тоест излязохме от града. аз лично се изненадах какво се случва, но след малко нова табела Леобен и пак се озовахме в града. Разположен така, че започва да се катери и по-планината, част от къщите на града са на по-високо и стръмно. към стръмното място бяхме и ние. най-накрая в светлата тъмница и близката далечина видяхме нашата спасителка Ади пред входа на вече неистово желания от нас подслон. пуснахме се по дългата входна алея, преминавайки през тунел от стройно подредена висока растителност, с чувство за изминали пътя “през девет планини в десета”, усещане още по-силно подхранвано от умора и желание за почивка. и ето, спасени сме! пред нас изникна къщичката на надеждата, гушната в китната растителност на горската атмосфера, аз лично се почувствах като герой от приказка. приказната атмосфера се допълни тотално и от тайничко мечтаната, но в никакъв случай очаквана, уютна и приветлива обстановка, която просто ни остави без думи. с топлата вечеря, свещите и топлината, която лъхаше от всичко, мога само мно-о-о-го да ви подразня. и ако с предните думи направих вероятно не толкова успешен опит да намекна за това, което преживяхме, с много нахвърляни думички, сега ще ви пусна няколко снимки просто за съзерцание, защото ще ми е необходимо първо да стана самурай и после цял един живот, за да подбера правилните 6-7 думички, за да напиша съвършеното хайку, с което да опиша останалата част от топлината, гостоприемството, пейзажа:
…
все пак завършекът на невероятната картина беше живота, който вкарахме, или поне се опитахме, в това място, мисля, вече възприето от всички ни за съвършено, място, където бихме искали да сме в този и в много други моменти.
вечеря, ракийка, орехчета, а по едно време даже и скара, и така две вечери. но това далеч не беше всичко. комуто му се спеше, си подремваше (нашата плюшена приятелка Елфрида и Хархитект Боби примерно). а пък за оцелелите след вечерята, имаше и предизвикателство:
големи играчи, голямо нещо!
ето я и нежната половина!
ожесточена борба…
и-и-и победителите!
тук вече не е ясно какво правим.
снимка за лека нощ в огледалото и всички по леглата.
утрото настъпва и ние отново сме на линия или се правим на будни. кафе, мляко, чай и закуска, багажа в багажното и сме готови за път.
Ади, чао, ГУШ и голямо БЛАГОДАРЯ от всички нас! пак ще дойдем!
