ArchAUSTRIA 02|02
и така, както вече сте разбрали, денят ни в Грац беше изключително наситен и ползотворен. предстои ми да Ви разходя през малък участък от обиколката ни в този очарователен град, дано успея да предам въодушевлението ни поне частично!
надявам се да видите един различен облик и да посетим заедно места, които не са част от туристическата обиколка.
да Ви ориентирам в пространството и пътя, по който ще вървим ръка за ръка
сами можете да се убедите, че целенасочено ще пропуснем историческата част на Грац, не защото не харесваме духа на старите европейски градове, а с цел да погледнем от един друг ъгъл, да сменим фокуса перспективата.
но стига съм се отнасяла в стъпителни слова, нека преминем към същността на нещата.
следващата ни спирка беше тази:
Rondo – Wohn und Geshaftshaus, архитект Markus Pernthaler – 2003-2008г
http://www.markus-pernthaler.at/
е, не я видяхме точно така, но как иначе да Ви покажа, че през сградата минава река!
тук специалистите по фън шуй няма да бъдат щастливи, но си беше впечатляващо, особено при положение, че има 2-3 подземни нива.
внушителна постройка, заела цял квартал, но малко недружелюбна и затворена за любопитни архитекти като нас. малка вметка за бетоновите пейки и изобщо бетона, който е навсякъде и много му отива!
съвсем разбираемо, сградата е обърната към вътрешното си дворче с рекичката, към югоизтока и близкия парк, а зад така “необщителния” поликарбонат, изолиращ жилищата от уличното движение, всъщност има общи пространства и озеленени пасарелки, през които е и достъпът до апартаментите. не мислете, че сме успели да се промъкнем там. почти невъзможно е да се влезе в някоя жилищна сграда просто ей така. за това пък почетно я обиколихме.
стълбището всъщност е отворено в частта над партерното ниво и някъде там по етажите, необезпокоявана от никого, си расте една смокинка, а на друг етаж една брезичка.
ето и част от входовете с доста семпъл и чист детайл, австрийци!
така да си обичаме кубчетата, а от покрива срамежливо се закача храсталаче.
е, толкова. по-бързичко да се товарим в бусчето, че ни чакат още изненади.
ето я и следващата – Rose am Lend, архитекти Innocad, 2008 г.
кацнала в исторически контекст, кореспондирайки си със съседите, но и открояваща се с тъмния си цвят и съвременен детайл.
разбира се, може да забележите, че лайт-мотивът на името е прокаран изцяло (дребните флорални елементи по парапетите контрастират на изчистените повърхности).
отново жилищна сграда с оглед само отвън.
пред зоркия поглед на тая черна хубавица се намира малко био-пазарче, на което неочаквано се сдобиваме с продукти за вечеря: хляб, така нужното МЕСО за скара и други важности, както и обществени тоалетни! казах ви, важно е)
да вървим нататък.
хм, страшничко, а?
група подводни създания са плъзнали из историческия център на Грац. какво ли друго може да изскочи из дълбините на реката…
голямата раковина насред водата е т.нар Mur Island, авторът е Vito Acconci, инсталацията помещава кафене и малък амфитеатър и е изградена през 2003 година по случай избирането на Грац за европейска столица на културата. на преден план може да се убедите, че романтиците не са изчезнали заедно с динозаврите.
нека преминем. все пак животинчето така услужливо свързва двата бряга. конструкцията е изчислена от местни инженери и би издържала още стотина години, както твърдят.
учудващо, може би, но местните жители много си обичат двете извънземни. след малко ще ви отведа и при другото.
ето го и Kunsthaus, охлювът (според мен) или “дружелюбното извънземно”, както мило го нарича авторът му Peter Cook.
построен пак след конкурс и по случай Грац - европейска столица на културата, помещава музей за модерно изкуство.
сигурно е изял старата сграда и се опитва да си хапне и от съседната.
всъщност, въпреки агресивния си и контрастен вид, доста добре успява да отрази в огледалните си повърхности околните стари сгради и да се впише в средата си. Какъв иначе да бъде един център за модерно изкуство, ако не провокативен. няма как да не го забележите, а през нощта е още по-впечатляващ, когато фасадата към реката се превърне в светещ активен екран. за съжаление, ние не успяхме да го зърнем в този му блясък.
Вече на 10 години, изглежда забележително модерен, материалите са напълно запазени, съвсем като току-що паднал от своята си планета.
ето и поглед към вътрешността. сякаш сме попаднали в космически кораб.
страхотна игра на отражения, изкривени от повърхностите и създаващи един магичен, сюреалистичен свят, настройващ сетивата за по-абстрактния поглед на съвременните творци към изкуството.
да побленуваме малко за това, което сме си запазили за следващия път:
чао, мило охлювче!
здравей, Луна!
продължаваме с космическата тема. е, не успяхме съвсем да избегнем историческото сърце на Грац, но как иначе бихме погледнали към дъното на лунните кратери.
в момента се намираме във вътрешния двор на градския музей Joanneum, под който се е разположила градската библиотека, автор Nieto Sobejano.
попаднахме в едно наистина уютно пространство.
а ето ги и кратерите, за които ви споменах.
не зная дали така сте си ги представяли, но те твърде успешно съумяват да пропуснат естествената светлина под земята и да създадат подходящи условия за четене.
постоянно имаш поглед навън и съвсем не се чувстваш в подземно пространство.
през цялото ни пътуване имахме възможността да се полюбуваме на детайли и материали, да наситим сетивата си с една хармония и завършеност, която сега малко ми липсва.
поредния пример за това са кошчетата за разделно събиране на отпадъци в сградата.
сигурно сте успели да забележите, че достъпът извън фоайето беше ограничен, за това ни се наложи да се задоволим само с него,сбогуваме се и с библиотеката.
отправяме се към нещо още по-интересно.
досещате ли се какво се крие зад това странно, малко навяващо праисторически асоциации, име?
Music Theatre, 2008 г, а архитектите сигурно са ви известни UNStudio.
http://www.unstudio.com/projects/music-theatre
колкото и заключено да изглеждаше отвън, успяхме да се вмъкнем.
трудно ми е да опиша чувствата и мислите, които изпълниха съзнанието ми.
сами можете да съдите по увисналите ни челюсти.
да създаваш пространства и да ги владееш, дали в това се състои архитектурата? стълбата, развила се в една вечна спирала, определено владее това пространство.
създава асоциации за вулкан, тайфун, вихър, танц, мелодия, един притегателен център, чиято сила ни привличаше да наблюдаваме дълго.
като всички нормални архитекти, водени от любопитството, което в повечето случаи надвива тактичността, си пъхнахме нослетата и в залата, където подготвяха представление за вечерта.
доста беше тъмничко и дори по-късно от снимките осъзнах, че всъщност не е черна, а тъмнолилава.
както можеше да се предположи, залата беше доста адаптивна, подвижни седалки, подиуми и т.н. е, нямахме възможността да се разхождаме по-продължително, така че това успяхме да откраднем за Вас.
ако се чудите (като мен), как точно е направено това чудо, ето как:
не само концептуално, а и реално всичко се върти около централната спирала.
да помечтаем, да въздъхнем дълбоко и да продължим нататък, където ще ни отведе арх. Михаил Цоков