1002 – an ancient desert
трябва да видим Пустинята
не защото тя е стихията тук, тя е същинското сърце на Обединените Арабски Емирства, не защото е люлката, майката, родния дом. дори не защото в пустиня не сме били.
трябва да видим Пустинята, защото е Истинска.
асфалтираната част от пътя напускаме на стотина километра от Дубай. часът е 6 привечер, температурите са все така между 35 и 40, но влажността рязко спадна на 30 % и вече престоят на открито, извън климатиците на колите, не само че не е неприятен, даже напротив…
през Нея се предвижваме на единствените уважавани в този климатичен пояс автомобили – Toyota. не един, а цяла армия
след кратко спиране за спускане на гумите армията ни се отправя навътре.
сред червеникавите пясъци има нещо, които водачите ни разпознават като път… по-скоро следи от местата, където 4х4-армадата е минавала и преди.
скоро стигаме група дървета сред пясъците, където ни очаква любопитен и неочакван разказ за националния символ на ОАЕ – соколът.
разказът ни е поднесен от този симпатичен младеж (родом от Южна Африка, не си мислете друго), заедно с кратичка демонстрация с възрастна женска соколица.
всъщност пилето много-много не чува, а основният му ориентир за света е визуален. качулката на главичката му го кара да си мисли, че просто нищо не се случва, тъй като до пилешкото му мозъче не достигат никакви светлинни импулси през пилешките му оченца.
махането на качулката го “включва”, подобно на стоманен герой на Айзък Азимов.
тази горда хищна птица изобщо не подлежи нито на опитомяване, нито на дресура, както аз и много други си мислим. пилето не живее в този край на света, а е прелетно и идва по тия земи само зимата, с новоизлюпените си малки. местните “взимат на заем” някое от пресните пилета, карат го да ловува за тях по много лесен начин: когато хване нещо, с помощта на друга плячка го примамват да го пусне от ноктите си. след няколко месеца го пускат на свобода, а то се връща при своите и отлита обратно на север, все едно нищо не е било.
до тук с красивия мит за “повелителя на соколите”.
младежът ни демонстрира трика с примамването на птицата с втора плячка, вързана на въженце
соколицата никак не е щастлива от измамата, но, след като я нахранят доволно, кротва.
продължаваме сред пясъците по залез слънце. залез всъщност няма, слънчо просто потъва в маранята, която обгръща и скрива хоризонта.
ролър-коустъра по дюните е приятно и забавно изживяване, ако не се качвате за първи път на 4х4 джипка в присъщата й среда. но може и тичането също да не ви понесе.
има нещо в тия червеникави пясъци, проснали се додето ти стига погледът и отвъд, нещо магично и обаятелно, топло и мощно, гостоприемно и пагубно.
от ума ми не излизат вулканичните полета на Исландия. усещането е странно същото.
разходката ни в пустинята завършва в оазис с местни ястия, качване на камила и belly dancing.
въпреки че водачът ни е пакистанец, соколарят – от ЮАР, камиларят – от Бангладеш, а танцьорката – ливанка, усещането от пустинята на Емирствата е най-живото и истинско нещо, което ще ми остане от тия странни земи.
следва
