ще мечтаем значи…
така-а-а, ще мечтаем значи…
винаги съм си мечтала за живот сред природата. по странно стечение на обстоятелствата в момента съм доста близо до тази мечта, може би твърде близо.
та, моята къща-мечта, всъщност е къщата, в която живея в момента. Но, тя е в друг свят. свят, в който на хората не им се налага да работят, за да живеят, а живеят, за да работят върху себе си.
стигам до своя дом по черен път. съседи нямам през по-голямата част от годината. през лятото се появяват някакви хора в околните къщи, но аз гледам на тях като на туристи. на цялата улица живеем само ние и човекът с козичките, на когото още не знам името. до тук добре... аз много-много не си падам по хората. обаче понякога вечер късно, ако има буря, се промъква тревожната мисъл, че, ако не дай си Боже нещо се случи, наоколо наистина няма никой... та, в този ред на мисли ми е нужен един трол. троловете са каменни и не много подвижни, ще изглежда като акцент в градината. и понеже са каменни, на него няма какво да му се случи, така че ще е винаги на разположение да ни пази. така няма да имаме нужда нито от огради, нито от СОТ. когато не е зает с пазене и му е скучно, може за разнообразие да цепи дърва за камината. ще го пращаме да ги събира от гората, като междувременно разхожда и кучето.
в дневната се седи само по пода, даже не се седи, ами се лежи… пред камината, разбира се. и е много чисто, за разлика от обикновено. котката дреме върху камината. почива си от тежките задачи. тя е много заета, има за подчинени 10-ина мишлета. обаче в тая къща-мечта котките не ядат мишки. те ги командват. вечер, щом си легнем, тя ги строява да почват да шетат и подреждат с малките си лапички, докато всичко заблести. те са доволни, по пода си намират съкровища, а всяка сутрин къщата сияе от чистота. хм-м, опитвам се да си представя как точно НАШАТА къща сияе от чистота, но нека не разваляме илюзията. :)
спалнята е забранена за всички странни обитатели на малкото ни имение. тя е само за нас двамата. тя се самоподдържа. недостъпна е дори за котката и кучето. и колкото и да им се иска да надникнат, няма начин! и на вас няма да я покажа, тя е тайна.
кухнята оставям на любовта. той обича да готви, готвенето го успокоява. е, в нашия свят той няма да има нужда от успокоение, защото няма да има тревоги, но все пак се надявам още да обича да готви. разбира се, не може да мине без помощници, ще трябва да има леприкони-готвачи. те са малки и няма да заемат много място (защото не съм склонна да разширявам кухнята), а все пак не може господарят да бели картофи или да мие чинии.
има и още нещо, което ни липсва. по една тайна стаичка. не че имаме тайни един от друг, просто още малко лично пространство никога не вреди.
за него – стая, в която винаги има сготвена рибка и други вкусотии, в нея спокойно съжителстват плакати на Пришълеца върху дървени облицовки и дюшемета, без това да разстройва архитектурното ми око. пълно е с малки джуджета, на които той раздава отговорни задачи. то това ще си е кабинет, той ще работи любимата си работа - ще гледа как работят другите с чаша вино в ръка и рибка на масата.
а моята стаичка е кабинет на художник. тя е много светла и почти празна. всичко е пръснато по пода, така че лесно да го държа под око. там ще си рисувам по цял ден, ще откривам нов стил сигурно – някакъв добризъм, защото ще съм много добра. ще имам един хамак , ако прекаля с работата, да си почина малко.
а, да, градината. градината е голяма, с хубави широколистни дървета, чинари харесвам много… моята градина също не е лоша. проблемът май сме ние. за една година от липса на време и поддръжка успяхме да уморим дървета на моята възраст, тонове храсти, а за тревата и розите не ми се разказва. надявам се моите рози да са като цветята на малката Ида – вечерта да се събудят за танц. та, градината на моите мечти се саморегулира някак си. сигурно има някой много отговорен гном, който стяга растителността да не се разюздава. а също така тоя гном пази растенията от Шаро. това е една много сериозна задача, тъй като кучето е убедено, че растителността му има зъб и често й отмъщава. а, много харесвам мъхове и здравец, трябва всичко да мирише на здравец. лошото е, че и кучето ги харесва… на вкус. абе, това моя гном е един много зает гном. освен това ще трябва често да заравя гърнета с жълтици в корените на чинарите, които кучето радостно ще изравя. все пак в тоя наш свят няма място за кокали-играчки!
трябва ми и река, малко поточе, да няма опасност от щети и наводнения. трябва да има и риба, ако случайно на любовта му дойде муза за риболов. и естествено, върби, високи, чворести и спокойни. може да са с големи хралупи, все пак тоя гном няма у нас да живее, я!
и-и, малка зеленчукова градина – няма нищо по-хубаво от свежо откъснати домати. и понеже си мечтаем, аз лично ще имам време да си я гледам. представяте ли си ме? няма невъзможни неща.
малко ми трябва, съседните три имота ще ми стигнат да развия градината си, както я виждам. за къщата има кой да се грижи. назначавам котката за отговорник, тя има данни. кучето няма да го товаря със задачи, и без това не му е леко.
а, последно, моята къща се намира в пълно безвремие. там никога не бързам, никога не закъснявам, нямам отговорности. времето винаги ми стига за всичко, с което се захвана, и винаги имам време за обичаните хора и същества. никога не отлагам прегръдките за утре, защото никой не може да е 100% сигурен дали ще има утре. животът върви в някакъв радостен неравноделен ритъм и всеки ден е такъв, какъвто си го направиш, а не такъв, какъвто трябва да бъде.
всичкото добре, само потока не знам как ще докараме…
