мечта-къща
и така, угасваме лампите, поглеждаме към звездите през прозореца на нашия апартамент (сбъдната мечта) и замечтаваме… за къщата-мечта.
първо възниква въпросът “къде се намира?”. тя е на тихо и спокойно място, отделено от шума на големия град, но достатъчно близо, все пак. наоколо няма много съседи или, поне усещането е такова. надвиснала е над стръмен, горист склон, а под нас е никога неспящият, жив организъм на града.
къщата-мечта е светла и просторна, има достатъчно въздух, така че свободните ни души да дишат и мечтаят наволя. мисля описанието да е по-поетично и да не ви занимавам с технически подробности, нали в мечтите всичко е възможно и се случва без пречки. за това ще кажа, че слънцето нежно те гали, докато се наслаждаваш на чаша чай и лениво се излежаваш на дивана, съзерцавайки кипящия живот под теб (става дума за неделя, разбира се…)
но да започнем наред, отваряме очи и първото нещо, което правим, е да погледнем през прозореца (къщата-мечта има много прозорци), да се порадваме на започващия нов ден.
после аз бих помързелувала с чаша ароматно кафенце, докато по-активната половина от нас плува в дългия и тесен басейн, надвиснал над ръба на персоналната ни пропаст.
дневната е с големи и високи прозорци, а около камината има място за много приятели, с които да се наслаждаваме на по чаша вино в мразовитите вечери. няма излишни мебели, пространството не е дефицитно и не се налага да се измислят какви ли не еквилибристики, за да бъде усвоено пълноценно.
материалите са естествени, обемите семпли, но въпреки аскетичната на моменти простота, пространствата са уютни, изпълнени с мека и топла светлина. за кухнята важат същите принципи, изказани досега. тя е нито много голяма, нито много малка, а точно по мярка, така че да не обикалям като състезател по маратонско бягане, но и да не ми липсва нищо, докато творя върху кулинарните си шедьоври (малко нескромно, но нали си мечтаем).
какво е къща без градина? има винаги зелена и подкосена тревичка, с много бели розови храсти, за които да се грижа (сигурно има и други растителни видове, но да не задълбавам в чужди сфери). няма да минем и без барбекю. както стана ясно, въпреки стремежа ни към социална изолация, компанията на приятелите е винаги желана, а за летните weekend-и един пикник в двора е добро решение. за да си утоля ботаническите страсти, в къщата-мечта има и зимна градина, в която да отглеждам огромно разнообразие от Orchidaceae. в мечтата ни има място и за най-доброто приятелче – кучето (породата още не е уточнена).
само още едно нещо и спирам. в къщата-мечта всеки има място за практикуване на хобитата си, има си лично пространство, така че да се чувства свободен и стените да не го подтискат. е, има и малка библиотека (това можем да го причислим към хобитата).
поотнесох се, или съм заспала и… ароматът на кафе достига до обонянието ми. сутрин е и се събуждам в леглото си, поглеждам към Витоша и се радвам на сбъдната си мечта.
