Iceland, the fairy-tale – day 5 (2)
Исландия – ден 5, 28.06.2011, продължение
това е денят с най-лошо време от престоя ни в приказна Исландия
долината на Jökulsá á Fjöllum, обвита в мъгла и брулена от кос студен дъжд, ме тегли и ласкае в спомените ми като хладен бриз под лъчите на парещо лятно слънце; неземна и приказна, в нея оживяха всички герои на моето детство; всички въобръжаеми убежища и образи се въплатиха, размахвайки ядосано пръст, че съм се съмнявала…
нагоре по течението, на половин час път от Asbyrgi, стигаме Hljóðaklettar; пътечката към него минава през зелените криви гори
в края на пътеката зеленото се отдръпва, за да направи място на каменни колоси
Hljóðaklettar означава шепнещите скали, the whispering cliffs, заради специфичното ехо, което се отразява в стотиците петоъгълници и шестоъгълници на базалта
но в наша чест всичко е замлъкнало и само дъждовния ромон нашепва стари приказки;
стигаме Окото
до него се намират останките от Valhall; дъното на някогашната величествена зала тегли като магнит
очите на седящия на тронното място са обърнати към долината
от валкириите няма и помен, само този мъник наднича от пукнатините
подминаваме джуджешки стол – нищо чудно, че е празен – джуджетата, знаем, ходят на групи по 12-13…
на тръгване в далечината се възправя великански орган
а от сипеяка на единия бряг се подават два великолепни дракона; заринати в склона, чакат от векове величествения и смел герой да ги освободи от магията; сякаш случайно и за малко вятърът е отбрулил горния слой – сякаш през дъждовната пелена виждам неща, които не са предназначени за моите очи..
на половин час нагоре по реката стигаме Dettifoss – най-мощния водопад на Европа (по количество вода на час); водата във въздуха е толкова много, че дори не се опитвам да извадя фотоапарата
малко по-нагоре е Selfoss, а малко по-надолу – Hafragilsfoss; облаците отново опират в главите ни
цепка в скалата, на която стоим
поемаме към Kafla и Vitti, макар да не ни се тръгва
по пътя решаваме да разгадаем една местна мистерия, която от известно време не ни дава мира – насипите на пътя; тук пътищата са почти винаги с огромни насипи, на места с височина над 3 метра, предполагаме заради водите напролет; странното, обаче, е, че скатовете на насипа са предпочитано място за растеж на местната флора, макар самия насип да е типично пътен – камък, камък и пак камък
често при разклон или на местата на отбивки за ферми виждахме стоварени чували, пълни с нещо и докато спорим какво има в тях – ето едни; спираме да проверим
тор; изкуствена; без коментар…
наближаваме владенията на Krafla; пейзажът и цветовете му се променят; Krafla е една от най-активните вулканични зони в Исландия; последните избухвания са от 1984 и вулканичните полета могат лесно да се разпознаят дори на гугъл
стигаме до кратера Vitti, един от по-утихналите, но за съжаление пътят нататък – към пресните вулканични полета, е затворен; територията им е използвана дори за обучение на американски астронавти;
на паркинга е спряло правилното возило за тези места:
самият кратер просто сюрреалистично синьо езеро, макар името му да означава Ад; връщаме се към главния път
възвишенията на вулкана са дом на електростанция и място на пилотното сондиране на уникален исландски проект – Iceland Deep Drilling Project; магма е достигната само на 2000 м. надолу…
буквално на разклона за Krafla има неуловени топли “извори”
тези неща пушат, бълбукат, свистят, гъргорят и изобилстват от най-невероятни цветове
името на тези възвишения е Namafjall – минни планини; Железните Планини….
времето напредва; макар че не ни заплашва вечерен сумрак, умората си казва думата и забързваме към Husavik; профучаваме покрай Myvatn; ниското слънце блесва на хоризонта и лъчите му облизват езерото
в Husavik ще спим, за да може утре да гледаме китове ????
малко преди пристанището покрай нас прелитат ето тези странни оранжерии
в Исландия няма зеленчуци; изключение традиционно правят морковите и някакъв вид зеле, но зеленчукови градини не видяхме никъде; това тук са единствените (за цяла Исландия) оранжерии за домати – оранжевата светлина отгоре са лампи, а отдолу им пускат топла вода от топлите извори; както се сещате – доматите нямаха запомнящ се вкус.
