Какво работи архитекта!?!
Върти ми се нещо в главата известно време и с риск да повтарям на всички ни известни работи, реших да го споделя с вас.
Като изключим намерението ми от ранна детска възраст да променя света и налудничавата мисъл от една година насам да напиша книга, настоящите ми излияния са провокирани от разговор с един приятел – ентусиаст, както ще стане дума по-късно. Реших да хвърля малко светлина по темата каква е работата на архитекта, така както току що ми се случи да я видя и естествено да чуя и вашето мнение по въпроса.
Не може да не ви се е случвало още в студентските години, след като разберат какво учите да ви попитат: „А какво прави един архитект?”Хората идея си нямат какво прави архитекта, преди да им се наложи да работят с някой такъв. А често и след това остават с грешно впечатление. Нормално е. И аз не знаех какво работят невролозите преди да им стана клиент. Само за сведение: невролозите познават всички рефлекси в човешкото тяло и неразположения свързани с неработеща или частично повредена нервна система (болки къде ли не по тялото, отказ на някой крайник да се движи /пареза/ или на някой орган или система да функционира нормално /запек/, световъртеж, възпаления и куп други). Лошото е, че това не ни го казват в училище, нито в къщи и трябва да го откриваме по трудния път. По същия начин не ни казват и какво работят архитектите, инженерите или лесовъдите например. Това не го казват и в университета на съответния бъдещ специалист преди да е станал такъв. Човек трябва да се ориентира по интуиция как иска да прекара живота си, като няма представа къде ще го отведе пътя, по който вече е поел.
Докато бях студентка и аз не осъзнавах какво правят архитектите. Смътно долавях, че архитекта има големи отговорности. Да започне сграда от нищото, да се съобразява с 1000 фактора и предвиди още толкова, за които може само да подозира, да я намисли функционална, енергоефективна, удобна за ползване и освен всичко с претенции за някаква естетика. На всичкото отгоре да има предвид, че това чудо трябва да бъде посторено, ама така че да е трайно, здраво и с ниски експлоатационни разходи. Тогава ми се струваше доста сложно. Образованието не ми даде система, по която да се водя за да не се изгубя във всички тези фактори. За всеки преподавател нещо си беше най-важно и си го търсеше и искаше във всеки студентски проект. Това че сградата излизаше грозна или че дневната гледа на север а стълбището е на юг, не го грееше щом кенефа е добре оразмерен, а полетата 3 на 3 метра. Тогава отговора на въпроса какво прави архитекта ми беше толкова разтеглив и мъглив, че ако съм обяснявала на някой, надали ме е разбрал.
После започнах работа. За мое щастие попаднах на cityscape и невероятния му екип. Цялата обърканост от всичко, с което трябва да се съобразява архитекта при проектиране се подреди и изясни по последователност и приоритети. Изникнаха обаче още 1000 неподозирани от мен проблеми, за които дори да е споменавано във УАСГ нищичко не са ми говорили. Разбрах, че архитекта освен всичко друго трябва да направи така, че сградата да се случи. Да представи максимално ясно и прецизно за всички участници в процеса какво му се върти в главата. Освен чисто чертожната работа, това минава през дълги часове обяснения с конструктор, специалности, донагласяне на чертежи, за да се постигне златната среда, където всички да са еднакво доволни или недоволни. Изведнъж архитекта се оказа в центъра на мелница от интереси и изисквания на всички по трасето, между които той трябва да балансира и да избира пътя на най-малкото зло. Тогава на въпроса: „какво прави архитекта?”, често допълнен от: „той не е ли инженер?” отговарях, че е шеф на всички инженери. Което не е точно истина по много причини. Архитектът работи съвместно с всички инженери. Заедно с тях търси най-подходящата конструктивна схема и трасета на инсталациите. Понякога се налагат промени в разпределението или фасадата заради по-рационално решение за някоя от инсталациите. Да, той трябва да координира всички проектанти в екипа, за да няма изненади в последствие, но в никакъв случай не е най-главния в този процес, макар че той го започва и той го завършва. Архитектът през цялото време попива знания от различните специалности за да вниква в проблемите, да предлага решения за тях и да ги предвижда в бъдещата си работа. В никакъв случай не цари авторитарен режим, в който архитекта раздава задачите после проверява кой как се е справил и раздава награди или наказания накрая.
Когато се стигне до въпроса как точно ще се изпълни всичката красота натворена до сега се намесват още участници в процеса – доставчици, изпълнители и инвеститор – защото чак сега се разкрива цялата парична тежест на нашата идея. Тогава вече творческата и художествена страна на нещата е толкова на заден план, че изобщо не се забелязва. Започва един пазарлък кое колко струва, едно убеждаване за всеки отделен компонент на хидро или топлоизолацията, кое как се прави и защо да е така, а не както на майстора му се иска или както на инвеститора са обяснили, че се прави. Трудното на този етап е, че в нашата мила родина архитекта не е никакъв авторитет. Майстора винаги знае „най-добре” как да си го направи и бъдете сигурни, че точно така си го прави, освен ако не му се виси постоянно на главата. А архитекта се старае всичко да стане както трябва и за целта прибягва до цяла армия от консултанти по всеки компонент от бъдещата сграда – хидроизолации, окачени фасади, производители на панели, окачени тавани, осветителни тела, гранитогрес и всичко което на човек може да му хрумне. Това обаче за майстора няма никакво значение: „Он че ми каже той на мене”. И няма сила, която да го накара да преправи нещо сбъркано по негова вина – освен парите, или по-скоро плащането накрая за качествено свършена работа, което обаче често не е във властта на архитекта. В някакъв момент работния ден се превръща в безконечни разговори по телефона, пътуване до обекта и обратно, разправии с всякакви хора . Нищо общо със скицника, молива и чашата вино на терасата с гледка към близките алпийски поляни, нали? Архитекта на този етап мога да нарека само мениджър. Това трябва да е истинска ръководна позиция изцяло базирана на обекта, където отблизо да следи за правотата на всички извършвани процеси. Този етап обаче не е особено толериран по нашите ширини и то пак поради липса на авторитет на архитекта. Не се търси неговото мнение, защото не се цени. Не се заплаща адекватно времето му по същата причина. Рядко има архитект в България, който може да си позволи да присъства на обекта от край до край, както е нормално по света.
Така поднесено, кой ли би искал да става архитект?
Не може да е само това…
Архитектът всъщност има много голяма роля в обществото и това го осъзнах едва днес. Макар че това в чест прийом в нашите презентации пред клиенти и по между ни едва днес след разговора с гореспоменатия приятел, аз разбрах каква всъщност е основната ни работа. Архитектите карат хората да мечтаят!
Идва клиент, който иска да направи нещо. И той не е наясно точно какво, но пък очаква предложения. Ако иска къща, архитекта му обрисува дом с място за всяка дейност на всеки от семейството, където да се чувства щастлив и на място. Разкриваш му възможности, които дори не си е представял, караш го да обича бъдещата си къща и с много желание и хъс да я построи. Човека си тръгва окрилен и с искра за живот, която е нямал преди – само идеята за къща. Разбира се този плам трябва да се поддържа до края на процеса, защото всички от тук нататък ще се опитват да го угасят. Институциите го връщат, бавят, искат му почерпка. Изпълнителите му обясняват как това „не моа’ стане”, „еле па така”. Не му достигат пари, времето се разваля, строителя се бави, мебелиста му е сбъркал цвета на кухнята, стъкларя му е счупил 2 стъклопакета, инсталацията дава на късо и още, и още… Архитекта е до клиента, който вече се чуди как се е набутал с толкова беди накуп. Рамо до рамо с него, а понякога и въпреки него, той се бори клиента да си получи мечтата.
Нека ви разкажа сега за моя приятел. Той е ентусиаст. И като степен на ентусиазма му нека добавя – „луд” ентусиаст. Той е от онези хора, които също искат да променят света, но някак света още не се трогва от това. Дано света прогледне и го подкрепи, защото имено от такива хора се нуждае, само че още не го осъзнава. Той иска да строи, но не за себе си – „синагогата във Видин се нуждае от реставрация”, ми каза. Търси си „архитект със сърце за тая работа”. Трябва му архитект „доброволец, ентусиаст, пич, смирен и смахнат, абе откачалка с идеи”, на кратко ми го описа. Както вече казах – той е ентусиаст, но ако кажа идеалист, също няма да сбъркам. Мисли за общото благо, за което вече някой е мислил. При това усръдно мислене е било, след като е измислил как да прибере 7 цифрена сума за изпълнение, което няма да се състои. Поговорихме. Посъветвах го да остави ентусиазма за по-късно, а сега да планираме нещата така, че да се случат. Дадох му идеи за приложение и организиране на обществено обсъждане. Странното е, че ентусиазма му не намаля, ама хич, от този опит за трезва мисъл, който се опитах да пробутам. Напротив, развихри се и взе да мечтае още по-усърдно. Това което ми донесе удовлетворение е, че го накарах да мечтае. То не е кой знае какво постижение да накараш истински мечтател да мечтае, но му дадох почти и план за действие, което подклади още повече огъня, който гори в него. Подкрепих го в безумна идея и го накарах да си повярва, че заедно можем наистина да направим света едно по-добро място.
След всичко казано до тук вече няма да се чудя какво да отговоря на въпроса: „какво работи архитекта?”. Архитекта е продавач на мечти, а останалото е просто занаят, който помага за построяването им.
