за еднофамилните къщи
случвало ли ви се е да дойде клиент за къща и да ви показва едни неща тип “Хубавите къщи”, “Идеален дом” и други герои на нашето журналистическо време, от които Ви се обръща стомаха? е, криза е – няма да го върнете! след известно количество време и нерви ще се откажете да “подобрявате” представата му за идеалната къща и просто ще се предадете; ще му начертаете каквото иска и за известно време ще си ампутирате стомаха, да не се обръща много-много; ще му връчите папките и ще си приберете хонорара; и я стъпите на обекта – я не (по вероятно второто); после кротичко ще си траете, че тая къща, да, точно тая, е излязла изпод вашите ръце – иди обяснявай, че инвеститорът няма сестра…
къде ги инвеститорите-мечта и защо никога не се падат на вас….?!%”++??#@#%^%$?
колко ли би било прекрасно, ако инвеститорът и архитектът са на една вълна – била тя модерна, антична, барокова, “битова”, “браваказова”, все тая?!
ми, МОЖЕ
хаха!! – питате се къде е вълшебната пръчица, нали?
ето и историята за нея:
преди 2 месеца при нас дойде млад човек за къща; събираше си оферти (нормално)
питам го – и по офертата ли ще си изберете архитекта, респективно къщата, която ще определя живота ви в следващите 30-40 години?
той – а по какво?
аз – ми, по къщата!!!!!
той – е, как?
аз – направете си конкурс…
идеята се възприе бавно и постепенно, с доста недоверие; след около месец получих следния мейл:
“Струваше ми се много да искам “конкурс”, но се оказа, както каза ти, че, ако бюрото не се състой от един пенсионер и хората са наясно, не им се струва прекалено.”
така, без да искаме, провокирахме организирането на конкурс за трети път през изминалата година; инвеститорът се постара и написа прекрасно задание; е, не го обяви офицялно в медия, пък била тя и социална (въпреки че им предложихме), нямаше фиксиран точно краен срок (понятието се разтегли до седмица) и журирането, резултатите и информираността оставихме на добрата воля на инвеститора; но пък си е конкурс, една почти мръсна дума в България.
MAY the BEST ONE WIN!
за нас това си чиста win-win ситуация
ние се забавлявахме много, докато правихме предложенията си;
ако инвеститорът избере някое от тях – ето ти инвеститор-мечта;
ако ли не – значи не е трябвало ние да сме неговите архитекти;
самия той има избор и, да се надяваме, ще намери измежду предложенията своята къща-мечта;
а за нас остават прекрасните часове, прекарани в правенето на най-трудната/най-забавната/най-личната архитектурна задача, обсъждането й и споделените в екипа размисли и идеи.
какво ще кажете?
скоро ще публикуваме и какво предложихме, promise, сега малко teaser от вътрешното обсъждане:
