Iberia – 15 – Alhambra
01.09.2010
за първото утро на семтември имаме предвидено културно мероприятие с мавърското име Alhambra
станали сме нечовешки рано и още в 8.00 сме се измъкнали от хотела и крачим по тесните стръмни улички нагоре
билетите за комплекса са разпродадени предварително, понякога със седмици напред; хората са определили капацитет и пускат посетителите на малки групи из комплекса, под час – преди два дни едва успяхме да резервираме места за тази сутрин, 8,30, единствените останали…
с изкачването нагоре тук-там между къщите започват да се разкриват гледки надолу, към града
утрото ни е фантастично; приятен хлад е слязъл от планината през нощта и въздухът и свеж и прозрачен; докато се лутаме из зигзазите на стръмните улички успяваме да се загубим, намираме се, закъсняваме и накрая, почти подтичвайки и без audio-гид, успяваме да се вмъкнем в Nasrid Palaces минутки преди края на времето на билетите ни; отпред вече чака групата за 9…
мястото е безкраен низ от открити и закрити пространства, от хлад и припек, от ромолене на поточета и водни огледала
всяка гледка, всеки утринен слънчев лъч, всяка перспектива е умело режисирана и подредена така, че от нея да лъха съвършенство и хармония
вниманието към детайла и украсата е типично арабско и само местата, засегнати от намесата или неханието на владетелите на тия земи в по-късни години, не носят усърдието на мавърските каменоделци, ваятели, дърводелци и керамици
не е нужно да те бива с фотоапарата – наоколо всичко е изкусно аранжирана сцена
мистика някаква витае наоколо
(мисля, че прозорчето, което гледаше към тия куполи, също беше целенасочено поставено там…)
на места от терасите и покритити пасажи, свързващи отделните части на комплекса, се разкриваше такава панорама
не си падам особено по снимането на цветя, но тук не се сдържах
изглежда ли ви огромна? тя е! и местата, на които дъхът ти спира от поредната режисирана гледка и ти се иска просто да постоиш там за малко, са неизброими…
