Iberia – 14 – Lisboa, Granada
31.08.2010
преди да си тръгнем от земите на грозните малки намръщени хора, все пак успяваме да се доберем до водата за по кафе
в Бразилия се говори португалски, ако се чудите нещо… всъшност мемориалът е построен и подарен на църквата за това, че е помогнала Португалия да остане незасегната от втората световна война.
потегляме на изток; караме през хълмисти земи, покрити с ръкотворни горски насъждения докъдето ти стига погредът
първоначално мислех, че са маслини, но нещо зеленото не ми пасваше савсем; ето ги отблизо
дървото е корк, а Португалия е единственият световен износител на ценния матерял
коркът всъшност е кората на дръвчето, а то незнайно как успява да оцелее и след като му я вземат; при това многократно
датата на последното обелване е надлежно регистрирана
това, че в някакъв момент пресякохме границата, може да се познае само по цената на горивото
подминаваме Севиля на ход (да ме прощават любителите на исторически места); след целодневно каране в пустиноподобните земи на Андалусия привечер пред нас на хоризонта се извисява Сиера Невада; градът, сгушен в подножието й, е Гранада