Iberia – 12, 13 – Lisboa, Cabo da Roca
29.08.2010
случайни снимки из Лисабон
град Лисабон, столицата на бившата покровителка на моретата, начално пристанище на Вашку да Гама и Магелан… живее в миналото; из него витае атмосфера на носталгия по отминало величие; хората, които го обитават, са се вкопчили в депресивното си състояние и сякаш времето тече някъде в страни от тях.
Лисабон (лишбОа, на португалски) е огромно морско пристанище на Атлантика, разположено на стръмни хълмове, спускащи се почти тържествено към водата; градът, обаче, няма отношение към нея, тя не се вижда от почти никъде, освен едно единствено място; до водата, където човек естествено очаква да намери най-живата част, почти не може да се стигне, защото тя е запречена по цялото си протежение от железницата, която по някаква причина никой дори не се е опитал да премести; не съществува и място, от което да се видят величествените му хълмове.
толкова престъпна липса на градоустройство, без мисъл, без поглед в бъдещето не съм очаквала да видя в европейска столица…. но е факт; в Лисабон!
единственото място с гледка и целенасочено градоустройство (от преди 200 години)
денят е неделя, ние безцелно се шляем нагоре-надолу, но подтиснатото и угнетено усещане, което висне над този слънчев град, просто не иска да ни напусне; градовете се правят от хората – а хората тук, освен че са неприлично грозни, нискостеблени и кривокраки, имат не по-лоши шансове от всяка друга европейска нация; но за времето на нашия престой нито един човек не ни сервира кафе с усмивка, нито един не ни заговори от любопитство…
трябва да вдигнат паметник на Ремарк, за дето все още градът им е претъпкан с туристи
дори в новата част на града, където е било световното изложение 1998, атмосферата не е по-различна, въпреки доста по-европейския облик, освободения waterfront и атракциите, пълни с хора в неделя;
е, Сиза и великият Сесил Белмонд са се постарали
но дори под сянката на това изумително бетонно платно има празнота някаква…
най-приятните за очите местни са обикновено от тази раса
30.08.2010
понеделник е заветният ден, в който се надяваме да намерим отворен сервиз на Сузуки; озоваваме се на малка тясна павирана уличка и Стром-а е вкаран в питстопа
снабдени с ново електрическо сърце за белия красавец, нямаме търпение да напуснем града поне за малко
няколко приятни завойчета на запад; после още малко на запад; после път с Дупки още на запад; едно-две хълмчета на запад и:
от тук по-на запад е само Атлантика
най-западната точка на континентална Европа – Cabo da Roca
