Iberia – 09 – A Coruna, Santiago, Vigo
26.08.2010
град A Coruna – името означава прозорец – е огромен пристанищен град, пълен с чужденци от корабни круизи; името си е заслужил благодарение на ето тези
които не само че са окупирали главните фасади на всички сгради към океана, но и явно са били повод за копиране през годините, защото и по-новичките фасадки имат същия надребнен прозоречен растер…
за съжаление, първото, което прави впечатление, не са близо десететажните остъклени двойни фасади на по сто години и отгоре, а колко е мръсно… не че улиците са мръсни, по-скоро всичките прозорци на тая безкрайна стъклена витрина са прашни и сякаш незабърсвани от времето на построяването им ????
сивичко…
все пак в централната част, успоредно на брега и почти до сами него, се намира това мини-паркче
в което имаше сцена и снощи 12-13 годишни хлапета правеха първите си музикални стъпчици зад микрофона, наблюдавани от група връстници; под парка, под булеварда и сградите на него в продължение на пет-шест преки е разположен подземен паркинг на две нива, дълъг поне няколко километра…
следваща спирка – Santiago de Compostela
стигаме до там опаковани в пълно бойно заради оловното небе и опитите му да приреве тук-там; първата ни точка е огромно разочарование – оказва се, че е можело да посетим строежа с гид (!!!), но ние сме тук в 2.05, а достъпа е до 2.00! уффффф! сещате се – онази библиотека, огромната, дето е като прорязан хълм… УФ! УФ! УФ! (тук си ме представяте как тропам ядосано с крак, седейки на мотора…)
ето и следващото място
рядко хубаво нещо, няма нужда от думи
правата стена от дясно всъшност е направена от ето това
(празни кутийки от дискове) и зад нея има тясна ивица с утилитарна функция, обърната към улицата (не ми дадоха да снимам там, опитах); каменните грамади са към малко паркче
напълни ми душата…
по пътя на юг
град Vigo (май има нещо общо със Стоичков, но нека просветените да кажат….)
правим няколко кръгчета, но явно твърде много улици са или в ремонт, или еднопосочни; накрая спираме и тръгвам пеша към мястото; по пътя – поздрав за Росето
ето го и заветното нещо – колеж по Архитектура
разбира се, точно площадчето пред него е строителна площадка…
а ние си мислим, че измисляме колелото… (някъде из улиците на Vigo на измъкване)
още на юг
та до широкия естуар на реката, която е граница между Испания и Португалия
10 мин, товарене на ферито и off we go
добре дошли в Португалия!