Iberia – 04 – Andorra, Barbastro
21.08.2010
днес е денят на грандиозното начало на грижливо подготвеното трасе из Пиринейския полуостров
от Перпинян пътят навлиза в планините и скоро вече сме на сериозна надморска височина от френска страна; минаваме по високопланински пътчета, оградени с двуметрови колци за през зимата;
ни в клин, ни в ръкав пред нас изниква това
на има-няма 1600 надмоска височина :); предполагам сте гледали филмчето на Discovery, но все пак – многото структури като тази
са огледала, постоянно насочвани спрямо позицията на слънцето така, че да отразяват слънчевите лъчи към по-едрата сградоподобна структура
която отново е структура от огледала, фокусираща всичките възможни лъчи в една точка (ей там ниско долу…); в резултат на въпросната точка й става много, ама многоооо горещо, а чичковците, които стоят в бялата кула, я зяпат (точката) втренчено, пият кафе и се чешат по тиквите….
пътчето продължава пред планината, планината става все по-стръмна и непристъпна, скоро дръвчетата стават бодливи и ниски …. влизаме в Андора
Андора е един голяяяяяяям високопланински фри-шоп; снимки – ниет! основната улица на Андора е дълга към 15-20 км, на нея има 3 или 4 населени места, приличащи на алпийски ски-курорти и столицата, Андора ла вела; а столицата е нещо като микс между магазини за ски-екипировка, мото-екипировка и парцалки; горивото е под 1 евро, цигарите са по-евтини от България, а хората, които пазаруват, са повече на квадратен метър от нов мол в София в деня на откриването му… пълним резервоарчетата, зареждаме запасите с lucky и отпрашваме.
първата част от пътя ни в Испания е постоянно спускане и изкачване
селца
слънцето започва да се крие зад високите хребети
и решаваме да хванем един шорткът
през следващите 40 км почти постоянно ругаех факта, че нямам камера на каската! почти веднага, след като завихме, попаднахме в дълбок каньон с почти отвосни вертикални стени от двете страни на планинска река, които се извисяваха толкова нагоре, колкото не посмях да си вдигна главата в движение; пътчето е вдълбано в едната стена и над него е надвиснал остатъка от скалата, а водите на реката са на 20-30 метра надолу от другата страна; толкова е тясно, че колите почти спираха, за да се разминават; каньонът вие по течението на реката и само на моменти се вижда напред на около стотина метра; долу е почти сумрак….
по натам минахме покрай населени места на същата река, чието основно препитание видимо е организирането на рафтинг по нея… (Добри, мислете му…)
ждрелото полека се разширява и най-сетне намираме отбивка, на която можем да спрем
Николай хваща нещо като пътечка от страни на пътя (малка нужда, вероятно) и след мъничко се появява обратно, тичайки; връчва ми и камерата (щото вече и без това съм извадила фотоапарата) с наставление: по пътечката, и не се отклонявай, щото е стръмно….
тръгвам натам и след два завоя излизам на каменно мостче
надолу от мостчето
Puente da la Sierra
и двамата сме без дъх пред деянията на това нищо и никакво планинско поточе; на няколко пъти ни минаваше идеята да се върнем, но пред нас е цяла Испания…
наближаваме град Барбастро, където имам набелязани няколко архитектурни деяния; слънцето залязва, когато ги стигаме; и двете са винарни и са разположени почти една срещу друга
и другата; въпреки титаниевата си обшивка, тя не успя да ме впечатли
потегляме към най-близкия по-голям град да търсим хотел
