Loading

Cityscape - архитектура, проектиране, дизайн

CHRISTO

Тип: конкурси | Място: Габрово, България | Период: 2026 | Статус: концепция | Клиент:

ЦЕНТЪР ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО КРИСТО и ЖАН-КЛОД, ГАБРОВО




 „ИСКАМЕ ДА РАБОТИМ В ПЪЛНА СВОБОДА“ - казват двама творци и разпъват до краен предел понятието за „съвременно изкуство“. Колосалният им порив към независимост дава отражение в 24 реализирани проекта, превръщащи света в сцена без граници.
Но има ли система в смелия им полет?
Доколко свободата е принципен подход? 
* всички цитати са извадки от интервюта на Христо Явашев – Кристо и Жан Клод по повод техни творби
 

        1. Анализ и проблеми на проектната територия
ВСЕ ПОВЕЧЕ ИНТЕРЕСЪТ НИ КЪМ АРХИТЕКТУРАТА НА МАНХАТЪН СЕ ИЗМЕСТВАШЕ КЪМ ХОРАТА, РАЗХОЖДАЩИ СЕ ПО УЛИЦИТЕ





Габрово е линеен град с активни пешеходни пространства и множество традиции в областта на културата. По протежението на р. Янтра, северно от градския център, е установен пешеходен маршрут, включващ разнообразни точки на интерес.  Посетителят стартира от Дом на културата, площад „Възраждане“ и Априловската гимназия, преминава през Драматичния театър, пресича речното корито, отбива към Часовниковата кула, обхожда китни улици и социално будни пространства. Достига Спортната зала и Музея на Хумора и Сатирата. Разхожда се, разглежда, обръща се и си тръгва.
Пространствата към Текстилния техникум попадат извън обхвата на градското пешеходно трасе. Проектната територия е типична среда от образователен тип – липсват пространствени връзки и контактни точки с активната градска тъкан. Тази характеристика я лишава от възможност за участие в социалния живот, тя е периферия.
 

           2. Потенциали на проектната територия
ТОЗИ ПРОЕКТ ВКЛЮЧВАШЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДИНАМИЧНО КАЧЕСТВО И ТОВА Е МНОГО ВАЖНА ЧАСТ ОТ ВСИЧКИ НАШИ ПРОЕКТИ

Габровските централни части са динамичен продукт на натрупани слоеве от материален, нематериален, социален, пространствен и културен характер. Анализът ни дефинира три основни характеристики на средата, въздействащи върху качествата на градското преживяване:
“Правоъгълната форма на портите отразява геометричния мрежов модел на стотици градски блокове”
сгради с ясно четим фасаден растер; монументалност и ортогоналност на формата;
структура и ред; историческа памет
“Веднага виждате геометрия и множество своенравни движения”
неортогонална улична мрежа, характерна за линеен планински град;
движение; ход; динамика
“Водата - нейната флуидност в контраст с твърдостта на земята - присъства в много от нашите проекти”
река - непредвидима, органична и неочаквана;
вълни; смислово препращаща към характера на съвременното изкуство
Тези основни характеристики формират сътрудничеството между различните пластове от градския силует и генерират културните пейзажи, строго индивидуални за град Габрово.

   
   3. Градоустройствена концепция на проекта

ВСИЧКИ НАШИ ПРОЕКТИ СА СЪЗДАДЕНИ ЗА КОНКРЕТНА СРЕДА. ТЕ ДЪЛБОКО ВЗАИМОДЕЙСТВАТ С ХОРАТА, ЖИВЕЕЩИ В ТАЗИ СРЕДА

Проектното предложение търси интеграция на територията на бившия Текстилен техникум в единна система с „живата“ градската тъкан и активна градоустройствена връзка с градския център.



Предлагаме изместване на вече предвидения нов пешеходен мост така, че да се осъществи директна връзка между Спортна зала Габрово и новия Център за съвременно изкуство и по този начин – и директна връзка с активните функциониращи градски пространства.
Удължаването на пешеходния централен маршрут на града ще осигури пряко взаимодействие на новия Център с посетителите и ще завърши по неочакван и незабравим начин разходката „по стъргалото“.
Естествено продължение на моста e новият подход към сградата. Със своята геометрична дързост, той направлява движението и концентрира енергията към новия Център за съвременно изкуство.






Нуждата от пространства за социално взаимодействие налага и обемно-пространственото преосмисляне на сградата. Предложената намеса оголва конструкцията, излагайки я на показ в цялата й монументалност. С цел осигуряване на преживяването на функциите и качеството на средата, част от етажните плочи биват частично пробити, придавайки усещане за свобода и простор, характерни за всяка обществено ангажирана среда и осигурявайки визуално функционалните връзки.





Този подход отразява схващането, че хората се променят, а нуждите им еволюират. Всяка съвременна сграда неизбежно добавя нов слой в своя исторически контекст, поставяйки темата за нуждата от взаимно уважение между епохите и техните представители. Материалите, вложени в концепцията за намеса, контрастират на съществуващата сградна структура, оставяйки възможност на посетителя да преживее, разбере и оцени нейното минало.
Строгият ортогонален растер, изцяло запазен в северната част на основната сграда, намира пряко отражение в дворната алейна мрежа, дефинирайки ред и системна свързаност с историческия архитектурен облик на бившия техникум.
 





Цялостният подход за вертикално планиране на терена и интегрираните в него флуидни структури препращат към речната природа и ефирния дух на нейната непредвидимост.

     
   4. Архитектурна концепция за дворното пространство.

“ВСИЧКИ ПРОЕКТИ ЗАВИСЯТ ОТ ИНТЕРЕСА, КОЙТО ХОРАТА ПРОЯВЯВАТ КЪМ МОИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО”



Център за съвременно изкуство Кристо и Жан-Клод е нещо повече от сграда.
Той е място на взаимодействие – на работещи и почиващи, на артисти и прагматици, на млади и възрастни, на туристи и постоянно живущи. Той е любопитна изненада за случайни посетители, обект на интерес за художници, куратори и колекционери, и форма на колективно преживяване за семейства и групи.
А изкуството – то е за всички тях.
То е средата, осигуряваща свобода на социалното взаимодействие.






Проектното предложение разглежда свободната площ пред сградата като социално ангажирано пространство и място на среща на всички посетителски групи. Терена е третиран като два противоположни пътя – един низходящ, терасиран към сградата от плискащите се вълни на реката и слизащ до ниво -1 и един възходящ, динамично проявление на характерните за Габрово остри ъгли на уличната мрежа, водещ към основната входна зона на атриума на ниво 0.




В противопоставянето и преплитането на тези две системи на движение са формирани различни функционални зони и подходи с цел съжителство и обособяване на територии за специфични занимания: сцена за събития, кафене, място за ежегоден временен павилион (по модела на Serpentine gallery), детски площадки, кът за отдих и вдъхновение, скейт зона, множество места за отдих. Цялото дворно пространство е своеобразна „експозиция на открито“, която може да бъде лесно променяна и модифицирана според нуждите и кураторския подход.




Автомобилното паркиране е решено на две нива в североизточната част на имота, с пряк достъп от улица „Васил Левски“.
Достъпът за хора с увреждания е осигурен плавно и незабележимо, благодарение на деликатното вертикално планиране на терена.

   
  5. Идейно решение за сградата

И РАЗБИРА СЕ, ВСИЧКИ НАШИ ПРОЕКТИ СА ЖИВИ ОБЕКТИ

В представената архитектурна концепция водеща роля има адаптирането на историческата среда към новия свят. Стремежът към устойчив начин на живот дефинира нуждата от стабилно функционално решение и възможност за самостоятелна работа на отделни групи пространства. Дълговечността на новия Център за съвременни изкуства в социално-културно и икономическо отношение е пряка функция на неговата адаптивност и гъвкавост в съответствие с нуждите на хората.
Функционалното решение за сградата дефинира шест основни типа пространства:



Общодостъпни пространства + Читалищни функции (A+B).
Считаме, че тези две групи функции са сърцето на сградата. Читалището е типично българско явление – ядро за разнообразни културни дейности, място, където всеки е добре дошъл и където може да намери място за изява на творческия си порив, да бъде провокиран, да бъде любознателен, да бъде свободен.
Този дух интегрира и проектното предложение, третиращо горепосочените функции като устойчива културни пространства, съхраняващи традиционните ценности на общността.



Експозиции + Работилници (C+E).
Проектното предложение третира пространствата за работилниците като общодостъпен сектор от съществена важност за активния живот на Центъра за съвременно изкуство.
Работилниците са основен източник на възможности за пряко ангажиране на жителите на град Габрово – достъпната техника и оборудване, освен за нуждите на творците, които Центърът приютява, е уникална възможност за интеграция и в ежедневните потребности и нужди на габровци.
По тази причина те са достъпни директно от терена на парковата среда и имат самостоятелен, независим вход и възможност за зареждане на едрогабаритен товар през служебния асансьор от юг.


Развити във височина в южната част на сградата, експозициите определят тримерната геометрия на изцяло затворен обем, достъпен на всяко ниво през активните посетителски зони. Всяка експозиционна зала може да функционира самостоятелно, а преходът между тях, при желание за пълно музейно изживяване, преминава през вълнуващите и неочаквани пространства на атриума. Непосредствено до всяка експозиционна зала е разположено фондохранилище и подготвителна зона, достъпни директно през голям товарен асансьор в южния край на сградата.

Пространства за творци + Администрация (D+F).

Разпределението на функциите в източната сграда дава възможност за самостоятелното й функциониране и установяването на специфично работно време.




Предложението предвижда изграждане на няколко обособени вертикални комуникации, които да обслужват различните потоци в сградата, различните времеви режими и да осигурят евакуационните противопожарни норми.
Основна вертикална комуникация атриум с динамично разположени в него стълбищни рамена и два панорамни асансьора, монтирани външно на обема на сградата – осигуряват основното посетителско движение и преживяване, като свързват вертикално всички нива на основната сграда и парка. В рамките на партерно ниво стълбището е разгънато като амфитеатрално сядане, обърнато към реката, Спортна зала Габрово и склоновете на Стара планина:




Южната вертикална комуникация представлява нови служебно стълбище и голям товаро-пътнически асансьор, който свързва мястото на възможно зареждане с едрогабаритни материали откъм общинския паркинг от юг с основните експозиции и с работилниците.
Северна вертикална комуникация. Към съществуващото стълбище се добавя пътнически асансьор и се оформя допълнителен вход от северната страна. Входът позволява независим административен достъп, както и основна вертикална комуникация за творците, ползващи ателиетата. През топлата връзка между двете сгради на междинно ниво (+0,5 за основната сграда, +1 за малката) е осигурено безпрепятственото независимо функциониране на всички сградни елементи, обслужващи творческите нужди. Тази вертикалната комуникация служи и за връзка между ресторанта и зоната за кетъринг-подготовка на аудиториума и кантината.
Вертикална комуникация малка сграда. Към стълбището се добавя асансьор и на партерно ниво се оформя допълнителна връзка от източната страна към паркинга. Ресторантът заема останалата част от партера и сутерена.



Топлата връзка, свързваща двете сгради се запазва, като на ниво партер стените й се премахват, за да се осигури възможността за свободно преминаване и отваряне към парка и терена от север. Топлата връзка има определяща роля за функционирането на зоната „за творци“, като същинското преминаване се осъществява покрай споделените работни пространства.



 

         6. Етапност 
Проектът предвижда етапна реализация на изпълнение с цел възможност за постепенно активиране на различни функционални групи преди окончателното завършване на строителните дейности:





Етап 1 – пространства за творци – студиа за творческа дейност, резидентни студиа, споделени работни пространства и администрация; северен вход и асансьор, вход малка сграда и асансьор.
Строителните дейности в тези зони са предимно от “освежаващ” характер, което дава възможност за бързото им въвеждане в експлоатация.
Етап 2 – Основни общодостъпни пространства, двор, южна вертикална комуникация, зали за уъркшопи и образование и малка временна изложба.
Строителните дейности в този етап са най-трудоемки, но осигуряват възможността както Центъра да започне да функционира, така и всички комуникационни връзки, позволяващи поетапното довършване на останалите обособени зони без нарушаването на работата му след като е започнал да функционира.
Етап 3 – всички останали пространства с възможност за множество подетапи според приоритетните нужди към съответния момент от изпълнение:
Малка и голяма зала за събития
Работилници
Ресторант
Младежко пространство
Изложби на нива 1,2 и 3.
Възможност за бъдещо развитие е и интегрирането на мултимедиен LED екран с размери 18 х 36 м на източната фасада на експозиционния блок на сградата.
 

      7. Инсталации

От съществено значение за дълготрайната независимост на всяка сграда е нейната енергийна ефективност и устойчив подход на изпълнението. Основополагащите принципи, вложени в решението са:






- Топлоизолиране; слънцезащитни текстилни външни щори, смислово препращащи към индустриалното минало на сградата.
- Разделяне на отоплителните и вентилационни системи на сектори според функцията и независим контрол на отделните системи; възможности за пренос на енергия между ослънчена и неослънчена страна с тритръбни термопомпени агрегати; рекооперативни блокове.
- Възобновяеми източници на енергия – фотоволтаични панели на покривите
- Система за използване на сива вода, сепарация и използване на дъждовните води.
Всички инсталационни трасета и елементи ще бъдат разположени в съществуващата система от стоманобетонни двойни подове.

   
  8. Ключови зони, фрагменти и детайли

И ЗАЩОТО ТВОРБИТЕ СЕ СВЪРЗВАТ СЪС СВОБОДА, НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ГИ КУПИ, НЕ МОЖЕ ДА ГИ ПРИТЕЖАВА

Филисофията за свободното обитаване е заложена в концепцията на проектното предложение, давайки възможност за връзка с изкуството и социална интеракция на всеки посетител.
Проектът предлага проста система от чакащи обсадни тръби, интегрирани в ортогоналния растер на дворната площ, позволяващи лесно монтиране на стоманени тръбни елементи тип „скеле“. Подходът позволява свобода на трансформиране и разнообразно третиране спрямо моментните нужди на центъра за съвременно изкуство, без нужда от инструменти и специализиран технически екип.



Възможни са различни типове експозиции на открито, уъркшопи, фестивали, работилници и множество други разнообразни функции.
Модулната система е използвана в проектното предложение с цел маркиране на второстепенно пешеходно трасе, преминаващо през двора на сградата. Илюстративно са представени текстилни платна, осигуряващи засенчване и обвързващи новия център за съвременно изкуство с историята на текстилния техникум, помещавал се на същото място.
Под сенките от текстилни нишки, посетителят е в контактна точка със „старо“ и „ново“, с минало, настояще и бъдеще.
Такава е културата на обитаване на новия Център за съвременно изкуство. Тя е събирателен пункт – на епохи, хора, функции и контексти.
Такава е, за да можем свободно да кажем:

АЗ ВЯРВАМ В СВОЯТА РАБОТААЗ ВЯРВАМ В СВОЕТО ИЗКУСТВО