Loading

Cityscape - архитектура, проектиране, дизайн

Jerusalem

пътешествия | Дата: 16 Март 2010 | от Гергана Милушева

четвъртък е денят за хаджийство

потегляме към Йерусалим сутринта и този път сме без водач – въоръжени с хартиени карти и зорък поглед към табелите по пътищата; ГПС-то ни е с толкова бедна карта, че го носим с нас само за ориентир в коя част на държава се намираме (в последствие установихме, че можем да ползваме трака, който сме направили в едната посока, като трасе за връщане – почти като Хензел и Гретел и белите камъчета в гората на лунна светлина…)

Йерусалим е на има-няма 60 км от Тел Авив; какво колосално пътуване, а!! магистралата води директно там, и разбира се, табелите са в изобилие – отново на иврит, арабски и английски.

още на входа, при влизането от магистралата в града ни посреща това

Jerusalem

мостът е построен за честването на 60 години от основаването на днешен Израел – започнат 2005 и открит 2008 (демек – навреме); известен е като Bridge of strings, но му викат арфата… не е нужно да споменавам, че е дело на Santiago Calatrava; височината на пилона е 119 м, което всъшност е най-високата човешка структура в свещения град; стойността му надхвърля 40 милиона euro…

за съжаление около моста не съществува място, на което да може да се спре дори и за снимка – единствената друга, която успях да си открадна, на тръгване, е тук; трафик…

минаваме напряко през целия Йерусалим, защото стария град е точно на срещуположния край; отнема ни близо час; по пътя:

Jerusalem

Jerusalem

стигаме до заветната цел леко изнервени, но точно под централния вход на стария град има удобен хладен подземен паркинг

Jerusalem

от него се излиза на малко площадче прeд стената, баш до самия вход; мъжете мирясват…

Jerusalem

трябва да си призная, че за това, което следва, не бях много подготвена

Jerusalem

тази уличка е от по-широките и по-главните!

Jerusalem

от време на време странично се отварят такива

Jerusalem

в някои от дюкянчетата вместо магазинче има

Jerusalem

свърваме в страни, за да избягаме от пренаселената пазарджийница, в която е и доста трудно придвижването заради туристите, които туку се спрат пред някоя сергия и блокират улицата

Jerusalem

Jerusalem

Jerusalem

след още няколко завоя ту в ляво, ту в дясно, два-три прохода и един тъмен тунел стигаме до полицайка, въоръжена с металдетектори като на летище – ахааа, тука ще да е – проверяваме се и ни пускат да преминем; изведнъж се озоваваме на големия площад през “Западната стена”,

Jerusalem

по-популярна в бг като Стената на плача.

няма как да минем без малко история, и този път; ето каква табелка стои на площада

Jerusalem

а историята, в много-много груб порядък, е следната:

3300 г. пр.н.е. Мойсей превежда евреите през Червено море и пустинята – та в Canaan;

3000 г. пр.н.е. Давид и син му Соломон построяват на това място първия храм; храмът е на върха на единия от хълмовете на Йерусалим, вижда се отдалече, но те му устройват и допълнителен “постамент” от четири мощни стени; мястото е известно като Temple Mount

586 г. пр.н.е. Навуходоносор срива храма и завладява територията (Вавилонско време)

538 г. пр.н.е. Втори храм, на мястото на първия,

след което за известно време евреите си живеят мирно и щастливо, като последователно умело комуникират както с гърци, така и с римляни; докато

135г. император Адриян след няколко бунта и счепквания изгонва евреите от града и го прекръщава на Аелия Капитолина, а цялата провинция от Юдея преименова на Сирия Палаестина; и започва 19-вековната еврейска диаспора.

от тогава евреите се молят на западната външна стена на града, която е и западната стена на храма на Давид – жалят се, че са били изгонени (затова е стена на плача)…

през идните 19 века, обаче, градът не умира; последователно бива владян от Византия, Персия, пак Византия, арабските Халифати, Кръстоносци, татари, монголи, мамлюци до края на 15 век, Османската империя и Великобритания; и всеки оставя своя отпечатък – културен, религиозен или държавнически… един от най-старите градове на света.

въпреки, че днес Йерусалим е столица на Израел и забраната за влизане е отдавна в миналото, западната стена все още е Мястото за молитви; стената е разделена на две, дясната за жени, лявата за мъже

Jerusalem

женската половина

Jerusalem

покатервам се на пластмасово столче до стената, за да надникна от другата страна, в мъжката половина, както са направили и десетки други жени

Jerusalem

Jerusalem

при мъжете се провеждат нещо като малки ритуали по възмъжаване на 13-годишни момченца; при определени моменти от ритуала жените, накацали по стената, започват да викат/напяват неистово; издават много характерен звук, който за съжаление не мога да опиша и не наподобява нищо в нашата звукова култура.

в свободното пространство на женското заграждение има малки масички

Jerusalem

а от страни има библиотека, ако не сте се подготвили подобаващо

Jerusalem

това не ме учуди

Jerusalem

но следващото ме потресе

Jerusalem

Jerusalem

Jerusalem

Jerusalem

Jerusalem

Jerusalem

Jerusalem

Jerusalem

средна възраст – колко – 15?! 16?! и не, не бяха група и не бяха с учител; идваха и си отиваха на групички от по 2-3 момичета, опираха глави в стената и мен ме побиваха тръпки…. разбира се, пишеха си и желанията на листчета, с които стената е осеяна

Jerusalem

когато мястото свърши, биват избутвани от следващите и се озовават ето тук

Jerusalem

поверието гласи, че трябва да си тръгнеш както си дошъл; затова ей тези двечките всъшност вървят заднешком

Jerusalem

излизаме и ние, макар и не наопаки ????

в мъжката половина също има нещо като библиотека, но с доста по-внушителни размери (тук е момента да благодаря на производителите на Blackberry, че са създали телефон с не-чак-толкова-лоша камера – иначе нямаше да видим това място)

Jerusalem

Jerusalem

в пода на това антично място има вертикални шахти (не разбрах кога прокопани), покрити със стъкло, през които се виждат основите на стената – а тя продължава още над 20 метра надолу

Jerusalem

Jerusalem

площадът пред Стената на плача реално функционира като синагога през 21 век

един кардинален въпрос не ми даваше мира през цялото време – след като градът вече си е отново техен, защо продължават да се молят на западната стена? защо не си разкопаят стария храм и не си го построят отново?! или поне да се молят там, където са се молели преди 20 века, дори да не вдигнат храм (така де – сега се молят на една стена)….

отговорът през цялото време е бил пред очите ми, но трябваше да слезем в при археологическите разкопки от северната страна на града, за да го осъзная.

северната страна на храма на Давид, която е и външна стена за стария град, е била прилежно разровена от археолози; около и пред нея са разкрити сериозно количество антични пластове и разкопките са отворени за любопитните гарджета, като нас; влизаме значи

Jerusalem

Jerusalem

Jerusalem

типично съвременно музейче – с табелки, аудиогайд и картинка на задраскано фотоапаратче в закритата експозиция…

Jerusalem

това е самата северна стена; малко по-натам пред нея са разкрити парадни стълби от времето на втория храм, пред които засичаме ученическа група, придружавана от:

Jerusalem

сядаме да отдъхнем на стъпалата

Jerusalem

и аз подавам ухо към един екскурзовод, който обяснява защо стълбите са неравномерни – едно плитко, едно дълбоко стъпало; обяснението ме запленява – стълбите били в такт с поклонническата песен, която евреите пеели, качвайки се към храма…; продължавам да го слушам; и тогава Отговорът на Озни въпрос ме шамаросва през лицето – отгоре върху еврейската светиня, върху основите на храма на Давид, върху камъка, който е основа на света, има построена – какво?!! – ми, джамия; при това не каква да е – най-старата запазена в света.

Dome of the Rock (букв. Палатът на Камъка) е построена през 691 г. сл.н.е. и почти не е променяна от тогава; през 1993 г. Йорданския крал Хюсеин плаща за тоталното й реновиране, включително за купол от 24каратово злато; в средата й е същият онзи камък – основата на света; Мохамед е оставил отпечатък от стъпалото си в него, когато се е възнесъл на посещение при Господ, поне според мюсюлманите…

джамията доминира на всички панорамни снимки на Йерусалим

Jerusalem

(снимката е взета от тук)

и наистина се вижда от къде ли не…

Jerusalem

екскурзоводът продължава да се обяснява по темата – колко не било честно това, как мюсюлманите можели да си правят каквото искат, пък те, евреите, дето били от по-отдавна там и това си било тяхно – тръц! не могат камъче да поместят в арабската част… не го слушам вече, тотално съм вцепенена от историческата ирония…

скачаме на крака и потегляме с едничка цел – да се качим при джамията; трябва да се върнем отново през площада-синагога, защото входът за горната площадка  е от другата страна, от вътрешността на стария град (в днешно време въпросните парадни стъпала просто забиват в средата на стената); отново проверки, металдетектори, напечения от слънцето плац-синагога, тъмния тунел и пак в безкрайния лабиринт от улички и дюкянчета…

де тоз късмет! достъпът до джамията и цялата горна площадка около нея е затворен заради някакви огромни групи с деца; на стъпалата на прохода седят четирима младежи с карабини и търпеливо гледат през мен, произнасяйки closed, sorry… ок, sorry, потегляме към християнската част.

Йерусалим е разделен на четири (доста грубо-геометрично, през средата) – Еврейска, Арабска, Християнска и Арменска; изненада ли ви последната, а?! за да не си пробиваме път с лакти по главната улица, отново свърваме в страни; след 3 метра, буквално, попадаме в друг свят – жилищна арабска част

Jerusalem

един подобен маляк се залепва моментално за нас с оскъден набор от десетина английски думи, казващи “ще ви покажа пътя срещу пари”; правим се, че не го чуваме и след 7-8 завоя в ляво и в дясно се озоваваме насред пазара за храни

Jerusalem

месото е изложено по същия начин като подправките и зеленчуците; течности от всякъв произход се стичат в средата на каменния под; миризмата е замайваща…

пазарът ненадейно свършва и уличката ни изплюва на светло; средата е тотално контрастна

Jerusalem

широки улици, арки от гладък формован камък, доста по-подредени дюкянчета с повече място; тук-там руска реч и руски надписи; кръгло площадче с фонтан, в което забиват под правилни ренесансови ъгли шест улички (две от които не водят наникъде, но все пак)…

Jerusalem

християнската част е неестествено спокойно място с толкова много европейски дух, че дори сядаме да пием кафе на площадчето до фонтана; след еспресото е време за Божи гроб; стига до го намерим…

правим няколко тигела напред-назад в рамките на 200 метра и след провиране през ниска арка на тясна странична уличка се озоваваме в ето този двор

Jerusalem

табели няма

най-голямата християнска светиня – Божи гроб, мястото, където Исус е бил разпнат, погребан и от където е възкръснал… може лесно да бъде подмината като поредната местна стара постройка, ако разбира се случайността някак изобщо ви довее до този затворен вътрешен двор, който има един-единствен вход-изход.

много шамари ми дойдоха за днеска, наистина

вътре всичко е просто отворено, разграден двор; информация кое какво е получаваме от наблюдения и дедукция – къде се събират повечко хора, къде има опашка, на какво наподобяват странните неща вътре… не казвам, че трябва да има табелка на Голгота, но поне някакво информационно центърче трябваше да спретнат; обидно е ????

добре, че сред нас има хаджии, че да ограмотят невежите (тоест мен и Ники)

отворените врати в дъното на площада водят до тази плоча, поставена на земята непосредствено пред тях

Jerusalem

тялото Му е било положено на нея, когато са Го свалили от кръста; хората я мажат с масла и седят кротко с ръце на нея

тръгваме на ляво подир тълпата и попадаме в доста голяма зала, видимо от по-ново време

Jerusalem

опашката се вие около мини-храм-чето в средата; според офицялната догма Това е Божи гроб; звучи ми малко глупаво, защото вътре се съхраняват просто двете парчета от каменната  плоча, с която е била затворена пещерата…

срещу входа на храмчето е входът към по-голям, действащ храм, удивително православен на вид

Jerusalem

заобикаляме го от ляво, където има малка католическа зала с предверие с орган и изповедалня (дървената врата в дъното, ляво – на табелката пише, че може да се изповядате на италиански, английски, испански или португалски…)

Jerusalem

самата зала

Jerusalem

страничния кораб

Jerusalem

в дъното има ниска зала, чието предназначение не ни стана ясно

Jerusalem

продължаваме обиколката и срещу нас се появяват стъпала надолу

Jerusalem

попадаме в друга църква под земята

Jerusalem

от която надолу тръгват други стълби; слизаме в земните недра

Jerusalem

Jerusalem

залата представлява естествена пещера в скалата, която в последствие е била дооформена; това Е пещерата, в която е бил погребан

Jerusalem

дали заради малкото хора долу, заради тишината и спартанската обстановка или просто заради надвисналата огромна скална маса, но това място остави у мен най-силен отпечатък; имаше нещо divine там долу, осезаемо почти… ако хаджииството означава да си се докоснал до това усещане – ми, викайте ми Хаджийке.

изкачваме пътя на горе и до сами изхода, в ляво, поемаме по други стълби – нагоре; стръмни и изтъркани; водят тук:

Jerusalem

Голгота

мястото, където е бил разпънат

единственото място в цялото стълпотворение на църква в църква върху църква, което е недостъпно за директен контакт на поклонниците, е тази скала под стъклен похлупак; скалата сякаш излиза изпод пода на помещението и оставам с впечатлението, че църквите са построени Върху Голгота, една през друга…

Jerusalem

хората се редят да се мушнат под масата и да докоснат основата на позлатеното разпятие; напомня ли ви нещо?…

време е да си вървим; на площадчето посядаме да задоволя никотиновия си глад

Jerusalem

половината от тези хора носят малки табелки, на които пише Piligrim

сред тях има и такива

Jerusalem

а точно до нас седят двама араби, до които изведнъж отнякъде притичва ей този младеж

Jerusalem

Jerusalem

тръгваме направо към изхода; по пътя се сдобивам с изключително звучен сувенир от Йерусалим:

Jerusalem

така и не запомних как точно се нарича това малко барабанче, но звукът му наистина е великолепен… ъъъъ, пътя до колата беше достатъчен за всички да настояват да го оставя в багажника ???? поне временно

на площадчето пред входа симпатичен възрастен арабин и синът му продават сусамени гевреци, превъзходни по арабски

Jerusalem

напускам древния Йерусалим с много интензивни впечатления и още повече въпроси без отговор

следва