Loading

Cityscape - архитектура, проектиране, дизайн

Jewish traditions

пътешествия | Дата: 12 Март 2010 | от Гергана Милушева

Денят на Сватбата; по ирония датата е Трети Март.

време е да разкажа малко за нашите любезни домакини – Рувен и Рути Пелег.

прекрасни хора, създали прекрасно голямо семейство – имат 4 деца, две момичета и две момчета; ще присъстваме на сватбата на третия по ред – Илел, горд младеж на 25г; всъшност 4 деца е някъде савсем малко над критичния минимум в Израел; Рути, например, има 6 братя и една сестра; как изглежда такова семейство:

Jewish traditions

така – сега малко аритметика – ако всички имат по осем деца (които също имат вече по няколко, вървейки към заветната бройка) и човек покани само роднините до първо коляно на двете щастливи фамилии – какво прекрасно число ще се получи, а?!! нееее – сватбата ще бъда савсем скромна – само 400 души.

не си представяте, че човек може да посрещне 400 души у дома, нали?! дддаааа, и на ресторант не може! затова някои кибуци са развили специфичен бизнес – организация на партита, семейни тържества и фирмени коктейли (може би не споменах, че кибуците, освен обработването на прилични територии земя около тях, задължително си имат и бизнес – къде фабрика за наденички, къде обувен цех, къде парти-център)

а организацията на подобно събитие никак не е проста работа; предната част на Залата, преди да дойдат гостите:

и зоната с масите

Jewish traditions

Jewish traditions

масите имат номера и на входа има списък с имената на гостите и масата, на която им е определено да седнат.

в израел е пролет и все още температурите, след като се скрие слънцето, са доста ниски за сватбените тоалети на дамите; ако сватбата се беше провела месец по-късно мястото щеше да предложи следната атмосфера:

Jewish traditions

Jewish traditions

Jewish traditions

Jewish traditions

Jewish traditions

грижливо подготвен декор за важното събетие

Jewish traditions

Jewish traditions

мястото за самия ритуал:

Jewish traditions

Jewish traditions

Jewish traditions

и нужния реквизит

Jewish traditions

семейството пристига на място към 7 вечерта, за да се увери, че всичко е безупречно; то е

за младоженците има малка къщичка, която ще бъде на тяхно разположение вечерта; какво си помислихте сега! неееееее, всъшност мястото се използва повече за съхранение на втория чифт обувки, дамската чанта, връхните дрехи, препудряне на дамите и подготовка и осамотяване преди важните моменти; полека гостите започват да пристигат; до окончателното събиране на всички и началото на ритуала хората стоят прави или седят по масите на открито, бъбрят си, снимат се и похапват малки порциийки от всевъзможни манджи

Jewish traditions

Jewish traditions

в израел няма църковен брак и граждански брак; дори не се ходи в синагогата; фактическата церемония ще се случи на това място в рамките на идните 8-10 минути и ще бъде ръководена от ето този човек:

Jewish traditions

познахте – това е равинът; кратка инспекция заедно с бащата на младоженеца всичко ли е подготвено както трябва:

Jewish traditions

и сме готови за младата двойка; последни приготовления:

Jewish traditions

всеки от тях бива заведен до залата от родителите си, но към олтара вървят заедно

Jewish traditions

всъшност под балдахичнето се нарежда целокупната фамилия, като жените стоят от страната на булката, а мъжете от страната на младежа

Jewish traditions

церемонията е учудващо кратка, съдържа напътствено слово от равина, нещо като вричане на младоженеца, пръстен, чаша с вино, песен, която всички пеят заедно и звучно строшаване на чашата посредством настъпване

сервират вечерята

Jewish traditions

Jewish traditions

никое еврейско ядене не е пълноценно без хомос

Jewish traditions

никое от горепосочените не беше усетено от младоженците, тъй като те не седнаха – но не защото са обикаляли масите, а защото бяха на дансинга, а заедно с тях и половината гости; което ми напомня за въпроса с подаръците – такива просто няма; на входа на залата има нещо като урна/пощенска кутия, където хората пускат пликчета; толкоз.

Jewish traditions

общото впечатление е за скромни хора, които искрено се забавляват! ????

към един през нощта залата започна да се опразва и към 2 вече се бяхме прибрали; следва поредния работен ден…

еврейската работна седмица започва в неделя и завършва в петък по обяд (смятайте – това си е пет дни и половина); петък вечер е времето за традиционната семейна вечеря Kiddush, след която започва свещеният Шабат – събота – Sabath; доста дълго се чудих защо денят, определен за сватбата, е сряда – всъшност петъчната вечеря и съботния ден са толкова “религиозно” семейни празници, че няма как да бъдат съчетани с извънсемейно мероприятие; останах с впечатление, че религиозната част е доста слабо застъпена, но всъшност ме очакваха въпросните петък и събота, когато в доста по-тесен семеен кръг (само към 40 души) отбелязването на събитието щеше да продължи; трябва да призная – през целия ни престой у семейство Пелег всяка вечер се нижеха върволици от хора – братята и сестрите на родителите, приятели на младоженеца, наборници от Газа, където е служил по време на задължителната военна служба, по-големите брат и сестра, които вече живеят отделно и имат свои семейства… Рути готви в казармени количества – не бях виждала печка, на която се готви и на четирите котлона едновременно; част от семейното барбекю:

Jewish traditions

тези “приятелски вечери” създадоха у мен впечатлението, че няма бариера между поколенията – нито в разговорите, нито в поведението, родители и деца седят с удоволствие заедно на една маса до късно вечерта, разговарят, разнасят манджи нагоре-надолу, пушат наргиле… и НЕ гледат телевизия; в дневната на домакините ни няма телевизор изобщо! сякаш социалната среда е заместена от семейната среда – при осем деца вероятно не може и да бъде по друг начин (което не означава, че нямат телевизори изобщо, нито че нямат интернет – както се изрази един от младежите – in Israel if you don’t have Facebook – you don’t exist).

децата, броят им, раждането и отглеждането им е най-осезаемата културна разлика със съвременното българско общество; въпреки многобройната челяд жените са пълноправна част от работната сила на Израел, защото майчинството трае едва три месеца; след това – ясли и детски градини, а жената се връща на работа; градините са уредени прекрасно, като на държавни разноски всяка година се реновират из основи; самите евреи смятат, че е вредно детето да не бъде давано на градина, тъй като не може да развие комуникационни и социални умения; при всяко следващо дете издръжката, която държавата плаща на семейството (като детски надбавки) на дете се увеличава; а отношението на хората към децата е като към някакво общо благо, независимо чии са – може би затова приятелите на Илел се чувстваха като у дома си и взимаха дейно участие в организацията на вечерята, все едно помагат на собствената си майка; което не означава, че мъжете са особено заети в домакинската работа, патриархатът властва с пълна сила в къщи, но пък татковците са силно ангажирани с грижата за поколението; забележете кой държи малките на общата семейна снимка в началото.

тази културна особеност на еврейското семейство има своя религиозен корен – много ясно видим при ортодоксалните евреи; това явление като цяло е доста странно и трудно за разбиране, поне от гледната точка на моя евро-балкански мироглед; малко декор преди да разкажа – това е град Bene Baraq:

Jewish traditions

близо 1/4 от населението на Израел са ортодоксални евреи – на човешки език – живеят изцяло според повелите на религията; дотук – всичко е ок; само дето те не работят, мъжете всъшност по цял ден (а често и нощ) четат Тората, а жените раждат деца; държавата им е организирала градчета, в които това да се случва, без да бъдат обезпокоявани от останалия свят и им плаща месечна издръжка; стоките в тези градчета са с изкуствено занижени цени (ако сте решили да пазарувате нещо – това е мястото), ресторантите са само кашер, а в събота не можеш до отидеш до тях по друг начин, освен пеш…

(карането на кола е забранено в събота, както и всякакви други неща, които са свързани с работа, електричество и незнамощекакво; когато попитах какво Е РАЗРЕШЕНО да правиш на Шабат – отговорът беше да четеш Тората, да спиш, да разговаряш, да се разхождаш и да се храниш; друго не можаха да измислят; тук веднага се сещам да попитам как се хранят, като е забранено да се готви – хаха! те са го измислили, хората – яденето е сготвено предишния ден и се съхранява в спецялни съдове, за да остане топло за Шабат; всъшност изрично са забранени всякакви действия, свързани с палене на огън и, колкото и да е странно, същото се отнася и за гасене на огън)

градчетата по нищо не се различават, на пръв поглед, от всеки друг израелски град, освен по хората, специфичното мъжко облекло и прически

Jewish traditions

Jewish traditions

Jewish traditions

Jewish traditions

жените покриват косите си или носят перуки, а дългите кичури се отглеждат от рано…

Jewish traditions

оказа се, че кичурите не са задължителни; юдеизма също има различни направления, принадлежността към които се демонстрира по всевъзможни начини – този младеж, например, има доста характерни панталони и чорапки:

Jewish traditions

светското население на Израел в известна степен не одобрява напълно дотирането на тези градове (и хора), но не поради финансовата му страна, а поради човешката – да си дете на ортодоксални евреи е почти единственото извинение да не те вземат в казарма; а военната повинност е повсеместна, задължителна, неизбежна и дълга – момчетата служат 3 години, а момичетата – 2, след което могат да ги извикат по всяко време; а до савсем скоро в държавата си е било почти военно положение, без да се имат пред вид всички офицялни и неофицялни войни, които Израел води с всяка от съседните си държави в един или друг период от доста кратката си история (1948г)

хвърляме един бърз поглед върху съвременната карта на Израел

Jewish traditions

светло оранжевките територии са населени с палестинци, или както те ги наричат – Фалестинци, и са, меко казано, спорни; а цялата южна половина е пустиня; сега погледнете пак северната половина и съберете 6 милиона евреи… цялата територия на държавата Израел е 27 000 кв.км. или една четвърт от България…

и какво са направили, че за няколко години да променят живота си? тоест, от постоянното военно присъствие да остане само спомен и тук-там хора, разхождащи се с автоматични пушки, както аз се разхождам с фотоапарата? или поне да не осъмват с взривена магистрала всяка сутрин…Jewish traditions

построили са стена; около оранжевкото; или по-голямата част от него, където са палестинците; на стената има пропусквателни пунктове; с фейс контрол.

Jewish traditions

Jewish traditions

оттатък стената арабите си живеят по арабски, но ако искат да преминат… хммм, тараш на колите е най-малкото, което ги очаква на пропуска; офицялно имат някакво самоуправление, но то не изключва военното присъствие на Израел; само стената на места не стига явно, ми има и двойна бодлива тел с полоса по средата

Jewish traditions

следва