Loading

Cityscape - архитектура, проектиране, дизайн

day 03 – 05.07.09

забавления / пътешествия | Дата: 09 Юли 2009 | от Администратор

потегляме от Осло по дългия път на запад към фиордите; времето окончателно се промени и слънце почти не се показа повече, поне през идните няколко дни; тук вали почти навсякъде и всъшност никъде – дъждът свършва като отрязан с нож и времето може да се промени 4-5 пъти в рамките едва на километър-два.

по пътя, разбира се, траковете на ГПС-то някак тайнствено минават покрай неща като това училище на Snohetta:

01

02

03

отвсякъде има ограда и .. ооо … охранители! махнахме си с момчетата, но по-близо от това не можах да се приближа;

обръщаме и продължаваме

в опита си да стигнем да друга къща на същите другари от Snohetta (байгън, а?!), се натъкваме на това:

11

мястото е Sandvika, а ние се промъкваме във вътрешния двор, за да поснимам; неудобно; огради няма, нито знаци – нищо, но някак си се чувствам крайно некомфортно, въоръжена с надничащия обектив и безкрайното си любопитство

12

13

малко типично норвежки бордюри..

14

влизаме в правия път и, след три-четири кръгчета в центъра на Sandvika, успяваме да стигнем до целта –

Cultural Center

2003, ако правилно съм разбрала, построен след конкурс, който миличките Snohetta са спечелили след като е бил подложен на обществен дебат

21

22

23

24

25

сградата всъшност е мъничка, но нали е пусто неделя – всичко е затворено – та аз подскачам около нея, в опитите си да я снимам поне отвън. детайл на долния ръб на еркера:

26

с обектив, долепен до стъклото, успявам да открадна това:

27

28

толкоз! ????

следваща дестинация: Larvik, рибарско пристанище

на едно кръгово на път към водата:

30

стигаме и до заветната цел:

Cultural Centre – The Wave на старият ни познайник Niels Torp

сградата е още в строеж и е заобиколена от строителна ограда

31

32

33

35

ммммда, това на фасадата Е prodema, промъкнах се през оградата и проверих лично! ????

е, така и така съм тука, отивам да проверя къде води това мостче!

36

п-образна структура, отворена към водата, видимо жилищна, с кафе и регулярната водна каскада в средата; единия ръкав на п-то завършва към водата с това:

37

(просто закачка за нашите добри приятели конструкторите)

в ляво нещо ми привлича погледа и:

38

39

не е илюзия, не е! стои на едно краченце във водата хубавицата (дали не споменах конструкторите преди малко?!) още:

40

от това, което се вижда през прозореца, мога да предположа, че е офис или нещо подобно, но на една от терасите имаше чичко, четящ вестник – в неделя… а дори да е имало надпис – норвежкия някак си не ми идва41

фасада

42

отдолу под еркера

43

малко детайл, за успокоение на духа – това е направено от същите неща, с които работим и ние (как, по дяволите, не знам….!)

45

44

хмммм (тука се почесвам многозначително по главата)

продължаваме към планините

от такъв:

50

пейзажа лека полека почва да се променя към такъв:

51

52

53

някъде около 850 м надморска дърветата изчезват, явно дори на тях им е много студено

54

55

56

на хората, обаче, явно не:

57

на слизане е първата ни среща с основен обитател на тези земи:

58

59

милинките, мръднаха от платното едва когато се приближих към тях

от другата страна:

60

пътуваме към място, наречено Rjukan в община Tinn, където евентуално се намира National Park Center.. до него така и не стигнахме, но във въпросното село се натъкнахме на музей на местната архитектура:

61

къщичките са събрани на една полянка и явно в работен ден има музеен екскурзовод

62

63

всъшност музея е абсолютно излишен, из цялата държава са пръснати точни копия на тези неща (не смея да ги нарека къщи, защото съвременен човек в тях би могъл да се напъха само лазейки… а какво да кажем за викинг); докато оглеждам едно не ми дава мира – абе, тез хора как са се топлели? оказва се (това разбрах доста по-късно), че до преди някакви си 100 години норвежците не са познавали комина изобщо! (за което шведите и сега ги подиграват!) ако някой просто ми го беше казал и не го бях видяла с очите си – е, нямаше да повярвам…

продължаваме на там и скоро стигаме до:

64

изобщо не е фиорд, просто едно от хилядите езера, пълнени от стегоотток; пейзажа отново се променя в рамките едва на няколко километра:

66

67

68

69

71

появи се слънце

74

ииии, това не знам как точно да го нарека

73

и пак тръгнахме надолу

72

до първия фиорд

75

огрян от не-точно-залязващото слънце

77

78

и последния ферибот, който си отива, без нас на борда:

79

мястото е Eidfjord, населеното място Brimnes, часът – 22.45

минали сме около 600 км. със средна скорост около 65 км/час

тръгваме да търсим къде да спим

следва – day 04 – 06.07.09