Loading

Cityscape - архитектура, проектиране, дизайн

ArchAUSTRIA 03|02

по света / пътешествия | Дата: 18 Ноември 2013 | от Светослав Пецев

Какво ще видим днес…

ArchAUSTRIA 03|02

MURAU | Coffee bar

Steinbacher Thierrichter , Wien

ArchAUSTRIA 03|02

Слизайки от микробуса, на отсрещният бряг на р. Мур,  ми трябваше известно време да фокусирам кафенето. Благодарение на колегите, които насочваха фотоапаратите си в конкретната посока и аз успях да го видя. ????

Изключително динамично формообразуване, за малко щях да кажа контрастиращо на околният пейзаж….може би защото ми се искаше…. Но дали заради автентичната градска архитектура, нацвъкана с дребни детайли и цветове и стръмни скатни покриви, отдалече този архитектурен героизъм, за мен остава малко омаловажен. От долу има нещо като колонки, които наред с високата растителност, убиват желаният от мен конзолен ефект.

Личното ми усещане е, че ако елиминирам заобикалящата градска среда и поставя това нещо в гората, то би изглеждало в пъти по-добре. . Ако желанието на автора е било сградата да се впише в градската среда  и да не впечатли с конзолният си ефект – то за мен го е постигнал. На толкова бъбрива среда бих поставил нещо малко как да кажа по- обобщено…ама кой ли ме пита.

А иначе сградата е стъпила върху съществуваща постройка и надвиснала върху крайбрежната алея на река Мур.

До някъде със смесени чувства тръгвам по живописната макар и в средата на месец Октомври улица на гр. Мурау в търсене на входа.

 

ArchAUSTRIA 03|02

Доста свежо усещане, дори и в този мрачен ден със ситен дъждец. Колоритна среда с внимание към всеки елемент.

ArchAUSTRIA 03|02

След кратка разходка по улицата и цъкане с постоянно мотаещият ми се въпрос – защо и при нас не може така, стигнах до набелязаната цел.

Входа представлява огромна автентична порта на фасадата на типичната спретната къща. Интересен тук е детайла за осигуряване на място на врата чрез ниша в сводестият таван.

ArchAUSTRIA 03|02

Веднага хваща окото светещата в пода лента, която трябваше да ме заведе до така очакваното от мен място.

ArchAUSTRIA 03|02

 

(ГМ – и е РОЗОВО!?%”?№-….)ArchAUSTRIA 03|02

Коридора водещ към кафето, напрактика пресича жилищната сграда, за да ни отведе в нещо като вътрешен двор, където има опция – връзка към крайбрежната алея под самото кафе.

И отново прави впечатление динамиката на формите и перфектен детайл.

Аз избирам  първо кафето… с нетърпение да се насладя по-различната емоция, която може да ми предложи това кафене…

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

В интериора  динамиката на екстериора е внесена чрез двустранни сепарета с дивани следващи извивките  на прозорците и светещ бар. Плъзгащи се витрини от пода до тавана водещи до тераса. Добро впечатление правят и фините конструктивни елементи покрай прозорците, които са единствената реално видима част от конструкцията на тази 9м. конзола.

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

До тук добре, обаче защо е този плътен висок подпрозоречен парапет вътре и отвън на терасата??? Да, нависоко си, имаш 180 градусов пейзаж, но благодарение на тази малка плът  имах усещането че не съм на конзола, а на остъклента тераса на някоя хижа.

Това създава преграда и ограничава видимият пейзаж в най-важната за мен /все пак съм на 9м конзола/ част – надолу – към реката, към алеята покрай реката. Дребни пробиви под нивото на масите и един централен тип маса в пода, на който ако не се наведеш над него няма да разбереш, че всъщност е дупка.

ArchAUSTRIA 03|02

Останах разочарован от краткият ми престой в кафенето. Силно динамичната архитектура на мен лично ми предложи статично и скучно изживяване.

За разбиращите немски може да е интересно…

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

Изненада ме факта, че това нещо е излязло половин милион Евро или 6000 Евро/м2!

Е, на печелившите – честито!

На излизане поемам към подхода свалящ ме до крайречната алея. Пътя до там е романтично изживяване – автентичен старинен тунел със стъпала през старата сграда.

ArchAUSTRIA 03|02

От долу на фона на небето конзолното кафене изглежда далеч по добре.

ArchAUSTRIA 03|02

(ГМ – вввввЪЪЪЪЪх! ееее, това си заслужава дори само, за да бъде вадено услужливо от задния джоб при най-малкия намек, че някоя си конзола била голяма и ние не сме ли знаели какво е това гравитация. “НАЧИ!)ArchAUSTRIA 03|02

Всъщност колонките по-долу би трябвало по общи предположения да са водачи за екран, който влиза в шлица. Но след кратка справка с google излезе, че всъщност тези две колонки са водачи, НО не за екран а за дограмата отгоре – цялата се спуска в пода!?

ArchAUSTRIA 03|02

http://www.homedit.com/modern-open-space-coffee-bar-in-murau-austria/

Според мен за още някой лев трябваше да ги направят и те да се прибират,сгъват или нещо подобно.

Тръгвам по обратния път към микробуса и се натъквам на нещо наистина приятно:

ArchAUSTRIA 03|02

Една чудесна пейка обгърнала ъгъла между улицата и сградта.

Качваме се в микробуса с нетърпение за поредната модерна архитектура.

———————————————————————————————————————————–

ArchAUSTRIA 03|02

 

Вози се нашата чета в колата

а ситен дъжд се сипе над гората.

Тръпнем да видим следващото творение,

или нечие геройско изпълнение.

… Всъщност стихчетата с които си разнообразявахме пътуването бяха доста по-живописни ????

———————————————————————————————————————————–

Следваща спирка :

KATSCHBERG| EdelWeiss Residences 

Matteo Thun & Partners

Пристигаме в Качберг в близост до нашата точка . Тук трябва да благодарим на нашият шофьор Ники, който въпреки летните гуми се носеше като фурия по планинските пътища.

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

 

Времето е с разкъсана облачност и лек  ветрец.  Лек, лек покрай ниските къщурки е лек ама покрай тези “бидони” така се завихря, че щеше да ни отнесе.

Посреща ме лунен пейзаж с кацнали две ракети – междублоковото пространство, което изглеждаше като площад,  беше с навалял сняг по който нямаше и една стъпка… защо ли?  Е ние го по отъпкахме.

Под този площад е разположен подземен паркинг, откъдето хората директно без да излизат навън да могат да се приберат вкъщи…Колко гениално?!

Странно, но нямаше следи от живот.  Стана ми малко тъжно за живущите в тези колоси. Да нямаш пряка връзка с терена…а да се намираш на такова място.

ArchAUSTRIA 03|02

Входчетата са имплантирани, малко ала трябва да има вход – е ми да го сложим.

ArchAUSTRIA 03|02

Колко леко стоят на фона на всичко останало ???? … чак обектива не може да ги хване…

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

Колегата Мишо все пак е успял да се добере до терасите и да снима така да се каже отвътре – навън. Аз по това време най- вероятно вече съм бил в микробуса, някак задоволен от видяното за 10-на минути.

Ето какво виждат хората настанили се там…няма да коментирам ????

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

Все пак тази ажурна дъсчена обвивка олекотява тези чукундури…може пък просто аз да съм бил в кофти настроение. (ГМ – не бе, просто беше много студено…)

Стига толкова…пак много стана.

———————————

ArchAUSTRIA 03|02

Качваме се пак в микробуса,

пейзажи сменят се край нас,

от Алпите се спускаме със бясна газ.

————————————————

ERL | Festival Hall

Delugan Meissl Associated Architects, Vienna

Тук е мястото да благодарим на Мина, на която дължим посещението си тук.

ArchAUSTRIA 03|02

Пристигайки на мястото още преваляваше онзи ситен дъждец който ни валеше в гр. Мурау. Минути по-късно се показа слънцето и изгони всички облаци, разкривайки ни интересната геометрия на двете сгради.

Спряхме до старата сграда, която носи динамиката на своето време.  Въпреки солидният си плътен обем, това че е отлепен от земята и “мрежата” от квадратни прозорчета създава баланс и сградата изглежда лека и човешка.

ArchAUSTRIA 03|02

Все пак първоначалният замисъл беше да посетим съседната сграда – “сайлонският кораб”, както го определи Ники, затова се насочихме на там. Имахме уговорка с една Госпожа от персонала на залата и въпреки усилията на шофьора, който се съобразяваше с всичките ни физиологични нужди, закъсняхме с 15 минути. Все пак поогледахме се някой да ни отвори, но нямаше никой…

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

Сградата сякаш излиза от терена, част от нея е плъзнала бутафорно по предният скат. Главен вход – по стълбите и достъп за инвалиди изнесен встрани, по който чрез тунел водещ до асансьор може да се качи до нивото на фоайето.

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

Вторият вход, по-скоро изход е отляво, достъпен по дълга алея.

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

Залавяме се да снимаме това благодатно на ракурси и детайли творение.

Плоскостите са прецизно изпълнени с изключение на няколко ръба, където фугите се разминават, но това на фона на цялото е пренебрежимо…

Парапета, въпреки финният си контур предлага скрито осветление с доста простичък детайл.

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

Тъкмо когато си мислехме, че ще трябва да се задоволим с екстериорните снимки и тук-там каквото се вижда от интериора през входните витрини, по някаква случайност обикаляйки около сгрдата,  Краси, Роси и Вела успяха да се свържат с Госпожата от персонала и ето че вратите за нас бяха отворени:).

ArchAUSTRIA 03|02

Интериора – елегантен и спретнат, кореспондиращ с екстериорната динамика.  Достатъчно просторно и комфорно усещане ми донесе престоят в фоайетата на двете нива. Фуги при преминаване на вертикала към хоризонтална плоскост…потопени шпроси…подови конвектори и качествени материали…

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

Оглеждаме набързо и се качваме на второто ниво по удобна широка стълба с малко странен за мен детайл при връзката на стъпалата към стената. Може би донякъде свикнал с дотук видяният категоричнен подход, тук това отделяне ми изглеждаше някак вяло.

ArchAUSTRIA 03|02

Фоайето на горното ниво има връзка към тераса, предоставяща прекрасна гледка на запад, където слънцето се готвеше за почивка. От тук може да се види старателното изследване на връзката с околният пейзаж – огромната козирка се е надвесила с ъгъл, който повтаря отсрещният  хълм, без да скрива каквато и да е част от него.

ArchAUSTRIA 03|02

Толкова близо до надвисналата козирка на терасата, усещането за мащаб беше потресаващо…

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

След като се насладихме и на това място, се запътихме към залата, чийто вход е от фоайето на това ниво.

ArchAUSTRIA 03|02

Какво да кажа за залата – жестока е. Контрастираща с топлият си материал на фоайето и екстериора, но запазвайки пак тази динамика.

Акустичните чупки по стените и таваните се преплетени, което заедно с еднаквото им третиране и осветление, придава на това пространство съвършена завършеност. Всъщност цялото това формообразуване е статично и не предоставя възможност на корекция в акустиката. Не знам как са го постигнали /софтуерно или с много проби и грешки/, но докато се разхождах навсякъде в този обем успявах да чувам речта на услужливата Госпожа, която любезно ни предоставяше информация за всичко от което се интересувахме.

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

А…един недостатък – столчетата ми бяха тесни и малко неудобни.

ArchAUSTRIA 03|02

Cityscape на сцена ????

След дълго съзерцаване на залата, се отправяме към служебната част. Качваме се по една двураменна стълба няколко нива по нагоре, преодолявайки височината на залата и двете обществени нива. Служебната част е някак прекалено неглижирана. Добре, всичко е насочено към обществено достъпното, но според мен търпеше малко цветни “петна”, може и от евтин материал.

ArchAUSTRIA 03|02

Дълги, еднообразни и изкуствено осветени коридори…

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

Спускаме се по стълбата от другата страна в близост до изхода на залата на партерно ниво. Вдъхваме за последно от балансираният интериор и напускаме сградата. Благодарности за търпението!

Все пак формализма е взел и няколко функционални и утилитарна жертви, които според мен си струват.

Административната функционална група е разпокъсан простиращ се на няколко нива лабиринт – коридори с изкуствено осветлени обикалящи цялата сграда. Само няколко кабинета могат да се похвалят с прозорци, умело скрити на задната фасада. Дамата от персонала не беше щастлива от този факт, но в предвид интереса към така създадената сграда, беше почти съгласна с тази жертва.

ArchAUSTRIA 03|02

Ако си мислите, че издаденият връх напред е част от залата…то сте в голяма грешка. Всъщност този връх в по-голямата си част e бутафорен, лишен от каквато и да е утилитарна функция.

ArchAUSTRIA 03|02

http://www.detail-online.com/architecture/news/fibre-cement-tangram-puzzle-festival-hall-by-delugan-meissl-020653.html

Залата е вкопана навътре в терена, което е довело до грандиозен изкоп и укрепване, но затова пък сградата е скрила този иначе колосален обем и съпътстващите му функционални групи.

ArchAUSTRIA 03|02

Като заключение сградата ми направи добро впечатление, едновременно силна и мащабна, крайно противоположна на съществуващата, което я прави още по-силна.  В предвид, че нямаха градоустройствено присъствие с което да се съобразяват, двете сгради си стояха там съвсем на място.

Качваме се изморени в микробуса и поемаме към дестинация Инсбрук, където ни очаква жадувана почивка.

———————————————————————————————————————————–

Минаваме през крайпътен супермаркет с приятна ажурна обвивка от стволове на дръвчета, създаващи частично открито пространство, което освен, че вписва сградата  много приятно в околният пейзаж, носи и допълнителна добавена стойност…

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

И малко шпионаж от интериора. Семпъл и стилен интериор…

ArchAUSTRIA 03|02

ArchAUSTRIA 03|02

С това приключи днешният ни архитектурен тур. Гладни и уморени се отправяме към хотела в Инсбрук .

———————————————————————————————————————————–

ArchAUSTRIA 03|02

Хапнахме си добре и доволни от видяното днес, легнахме да спим…