Loading

Cityscape - архитектура, проектиране, дизайн

1002 – an ancient desert

пътешествия | Дата: 15 Юни 2013 | от Гергана Милушева

трябва да видим Пустинята

не защото тя е стихията тук, тя е същинското сърце на Обединените Арабски Емирства, не защото е люлката, майката, родния дом; дори не защото в пустиня не сме били.

трябва да видим Пустинята, защото е Истинска.

1002 – an ancient desert

асфалтираната част от пътя напускаме на стотина километра от Дубай; часът е 6 привечер, температурите са си все така между 35 и 40, но влажността рязко спадна на 30 % и вече престоят на открито, извън климатиците на колите, не само че не е неприятен, даже напротив…

през Нея се предвижваме на единствените уважавани в този климатичен пояс автомобили – Toyota; не един, а цяла армия

1002 – an ancient desert

след кратко спиране за спускане на гумите армията ни се отправя навътре…

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

сред червеникавите пясъци има нещо, които водачите ни разпознават като път… по-скоро следи от местата, където 4х4-армадата е минавала и преди.

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

скоро стигаме група дървета сред пясъците, където ни очаква любопитен и неочакван разказ за националния символ на ОАЕ – соколът.

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

разказът ни е поднесен от този симпатичен младеж (родом от Южна Африка, не си мислете друго), заедно с кратичка демонстрация с възрастна женска соколка.

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

всъшност пилето много-много не чува, а основният му ориентир за света е визуален; качулката на главичката му го кара да си мисли, че просто нищо не се случва, тъй като до пилешкото му мозъче не достигат никакви светлинни импулси през пилешките му оченца.

1002 – an ancient desert

махането на качулката го “включва”, подобно на стоманен герой на Айзимов…

тази горда хищна птица изобщо не подлежи нито на опитомяване, нито на дресура, както повечето (аз например) си мислят; пилето не живее в този край на света, а е прелетно и идва по тия земи само зимата, с новоизлюпените си малки; местните “взимат на заем” някое от пресните пилета, карат го да ловува за тях, като просто когато хване нещо го примамват да го пусне с друга плячка и след няколко месеца го пускат на свобода и то се връща при своите и отлита обратно на север, все едно нищо не е било.

до тук с красивия мит за “Повелителя на соколите”.

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

младежът ни демонстрира трика с примамването на птицата с втора плячка, вързана на въженце

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

соколката никак не е щастлива от измамата, но, след като я нахнанват доволно, кротва.

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

продължаваме сред пясъците по залез слънце; залез всъшност няма – слънчо просто потъна в маранята, която обгръща и скрива хоризонта

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

ролър-коустъра по дюните е приятно и забавно изживяване, ако не се качвате за първи път на 4х4 джипка в присъщата й среда; но може и да не ви понесе ????  тичането също

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

1002 – an ancient desert

има нещо в тия червеникави пясъци, проснали се до дето ти стига погледът и отвъд, нещо магично и обаятелно, топло и мощно, гостоприемно и пагубно.

от ума ми не излизат вулканичните полета на Исландия; усещането е странно същото.

1002 – an ancient desert

разходката ни в пустинята завършва в оазис с местни ястия, качване на камила и belly dancing.

1002 – an ancient desert

въпреки, че водачът ни е пакистанец, соколарят – от ЮАР, камиларят – от Бангладеш, а танцьорката – ливанка, усещането от пустинята на Емирствата е най-живото и истинско нещо, което ще ми остане от тия странни земи.

следва