Loading

Cityscape - архитектура, проектиране, дизайн

1002 – a modern city

по света / пътешествия | Дата: 15 Юни 2013 | от Гергана Милушева

още през първия ден установихме, че това да се разхождаш пеша в 1002-рата приказка на Шехеразада е нещо абсолютно нечувано; толкова нечувано, че дори няма тротоари… опитахме де.

за да видим Дубай и за да има Някакви снимки от него изобщо, се наложи да наемем кола от хотела, която да ни разведе наоколо, на зей-разходка; спиране няма – няма къде, така че всички снимки са правени от предната седалка, в движение.

тази би била много приятна, ако не беше случайно заснета при преминаването ни през сложен транспортен възел на връщане от едната палма:

1002 – a modern city

след което внимателно изрязана и обработена на фотошоп; или иначе казано – твърде хубаво, за да е истина! в Дубай такива гледки няма; реалността изглежда така:

1002 – a modern city

1002 – a modern city

1002 – a modern city

1002 – a modern city

1002 – a modern city

1002 – a modern city

1002 – a modern city

(това копиране не е необичайно, но ще оставя без коментар причините за появата му…)

1002 – a modern city

1002 – a modern city

1002 – a modern city

1002 – a modern city

1002 – a modern city

1002 – a modern city

1002 – a modern city

1002 – a modern city

1002 – a modern city

1002 – a modern city

1002 – a modern city

никъде измежду тия странно присадени на земята кули няма и помен от обществено пространство; няма нищо… няма и как да има – това е град в пустиня, от нищото – за никого.

така и не разбрах наистина ли всичко се е появило абсолютно стихийно, без градоустройство, без предварителен замисъл; поне така изглежда – с изключение на странно пресичащата права линия на метро (?!/=/:%”!+?”%+?), вдигнато на кокили и изградено, подобно на Orestad в Копенхаген, дори там, където град все още няма… за кого, при 35 стотинки за литър бензин?!

1002 – a modern city

1002 – a modern city

уличките между небостъргачите са малки и тесни (къде са им паркингите така и не разбрах) и не спирам да се чудя – ако всички бъдат населени и всички се предвижват с коли – какво би станало рано сутрин, преди началото на работния ден… не разбрах също къде учат децата, как ходят на училище, къде играят, къде се срещат родителите им… единствените места, където привечер видяхме повечко хора са моловете, а те по нищо не се различават от нашите родни, да не кажа, че дори изглеждат по-зле.

трябваше да отида в Дубай, за да разбера, че въпреки всичко сме европейци – не по стандарт на живот, не по джоб, а по манталитет, по начина, по който е устроен социума ни.

дори далеч на север, на -35 във времето на почти вечна нощ, градската среда носи усещане за социалност, за място, населено с хора, които се познават, общуват един с друг, срещат се, смеят се, карат се, ходят пеша до магазина за хляб и до близкия спортен център да поплуват… и е така от много поколения.

тук има град, огромен град, струвал милярди… за хора, които не са от тук, дошли са за малко по принуда, защото трудът им е по-добре платен, и когато договорите им свършат ще избягат обратно у дома… огромен град, който не е дом никому.

следва