Loading

Cityscape - архитектура, проектиране, дизайн

1002 – Burj Khalifa

архитектура / по света / пътешествия | Дата: 15 Юни 2013 | от Гергана Милушева

Шехеразада на 21 век или 1002-рата приказка…

съкращението ОАЕ вероятно ще ви накара да се замислите – това пък къде беше?… някъде, където вадят петрол?!  затваряте очи и ако не е имало причина наскоро да разглеждате картата на света в подробности точно в този негостоприемен край на кълбото – вероятността да изкарате повече от 3 по география не е голяма.

средата на месец май, в 6 сутринта първите ни стъпки извън климатизираните обеми на летището в Дубай удрят дробчетата ни с над 80% влажност и 35 градуса… това си е трудно за дишане и през идните дни няма да стане по-леко, ама никак.

Дубай е толкова сюрреалистичен, че през цялото време си мисля за Шехеразада… с онази присъща на всяка приказка липса на достоверност, сякаш – да, историята може и да е истинска, но мястото не е, в един нормален свят, в 21 век, такова място не може да съществува, то е престъпно, неистинско, измислено, неоправдано, изобщо – сюрреалистично, картина на Дали, с присъщите му преувеличения и изкривявания на действителността.

В Дубай ни довежда двудневна конференция на тема имоти, строителство и инвестиции, на която по неведоми пътища сме поканени и ние. По между другото сме решени и да разгледаме този край на света, така или иначе никога не бихме дошли тук доброволно, не и по собствен избор. На кълбото съществуват къде-къде по-интересни и приятни за очите (и дробовете) места… Първото място, което сме решени да посетим, още в деня на пристигането ни, разбира се е най-високата сграда в света –

Burj Khalifa. 828м.

тя е и най-умело рекламираната сграда в света – дори да нямате нищо общо с архитектурата, сте гледали поне едно от филмчетата по Discovery или посрещането на поредната нова година в светлинно фонтанно шоу… демек – не само знаете името на сградата, къде тя се намира, но дори може да сте запомнили, че се е забила в земната атмосфера на почти километър от изходната кота 0.00. а случайно да сте чували името на архитекта?!?!???!!!!.

нареждам програмата така, че да сме горе точно по залез – демек в 7 вечерта; площадката за туристи се намира едва на сто трийсет и някой си етаж, което е не много над средата на височината й; купуваме си ВИП-билети, гордо преминаваме по специално отделения за целта коридор покрай огромните опашки от хора, охраната спира всички останали, за да преминем ние и след впечатляващо кратко возене в единия от двата асансьора, предназначени само за тази цел – излизаме на около 500м. над плоския хоризонт.

а навън слънцето тамън е залязло

1002 – Burj Khalifa

да си призная – малко съм разочарована от гледката и от липсата на усещане за височина; да, да, съвсем правилно – липса на усещане за височина; очаквах гледката да ме удари в стомаха, та аз от съвсем малко по-високо съм скачала с парашут… ама не – плоския пясъчен хоризонт се губи в маранята на 360 градуса около нас, в здрача се различава пустинята, от която този град някак странно е израстнал, между опънатите под конец магистрални платна тук-там сивеят въздесъщите пясъци, а над главите ни е абсолютно безоблачно гладко сиво-черно открито небе.

1002 – Burj Khalifa

1002 – Burj Khalifa

1002 – Burj Khalifa

1002 – Burj Khalifa

на 360 градуса гледката не се различава особено, помоткваме се още малко на откритата тераса сред другите туристи, получаваме няколко откровени усмивки, когато на молбата да сме фотографи, отправена на английски със специфичен мек акцент, отговаряме на директно руски и, отново предреждайки опашката от почти 100 души, се измъкваме през същия онзи асансьор с абсурдната скорост…

до кулата е разположен мол и входът и изходът за туристи е през пространствата на мола; какво друго има в нея и от къде е достъпно – не зная; някой се е погрижил подхода за простосмъртните туристи да е добре изглеждащ и също толкова добре изолиран тунел, който ни изпюва в зоната за хранене…

1002 – Burj Khalifa

след като възпитано сме послушали режисурата на пространството – демек нахранили сме се – излизаме навън в търсене на откритото пространство с обществено-площадни функции, което би трябвало да обгражда постройка като тази.

попадаме на водата, в която са разположени фонтаните; тук дори има хора на открито, вероятно туристи като нас, търсещи по навик място навън за по бира или просто разговор след вечеря….  Голяма Грешка! бира, разбира се, няма; алкохолът в арабския свят е забранен и като се изключат хотелите и специални магазини за чужденци, не се продава никъде, а законът Ви праща в затвора, ако просто ви хване подпийнали на обществено място, дори да сте чужденец…

1002 – Burj Khalifa

а то други и без това няма.

в Дубай всички са чужденци; местните са изключително малко и като цяло не излизат или поне не могат да бъдат видяни на обществените места – основно молове; англичани и ирландци, индийци и пакистанци, филипинци, южноамериканци… всъшност, представители на почти всички народности и раси (с изключение на евреи, разбира се) обитават този призрачен, израстнал от пясъците град…

кулата е заобиколена от прилежно оформени зелени площи, забранени за случаен достъп; разходката ни покрай изкуствения водоем ни отвежда до безлюден булевард и на кръстовището вече се оглеждаме за превоз обратно до хотела.

1002 – Burj Khalifa

828-метровия паметник на дубайското богатство доминира над нощния хоризонт дори от терасата на хотелската ни стая.

1002 – Burj Khalifa

следва