Iberia – 05 – Lleida, Zaragoza, La Rioja
22.08.2010
град Lleida е типично каталунско градче – подредено, с широки булеварди и подревнени блокчета
преди да продължим по план минаваме да погледнем набързо какви ги вършат Mecanoo толкова далече на юг
след като съм я пообиколила хубавичко отвсякъде не ни остава друго освен да наваксаме пътя от вчера до Сарагоса… магистрала, към 150 км
забиваме се направо в експото, за което има директна отбивка от магистралата
експо 2008 е било посветено на водата и разбира се е разположено на реката, която минава през града
централната приемна сграда
на площадчето е пълно мъртвило; всичко е заключено и единственото, което някак функционира е сградата на Заха, която всъшност е мост през реката, водещ към полуостровчето, на което е било експото
Ники бързо я оприличи на морско драконоподобно “нещо с люспи”
е влизам де
има охрана и нещо като странични и горни галерии, но освен основния тунел всичко останало е недостъпно
е много е фотогенична! на живо, обаче, усещането е по-скоро за нещо захабено и старо, повърхностите са неравни и леко мръсни, а бялото … хммм… ми, отдавна не е бяло.
на излизане от моста-дракон, посетителят на експо 2008 се е натъквал на ей тез три неща
които се предполага, че имат символична функция
макар че имат доста склуптурна стойност, трите кубчета бяха най-свежото нещо на напечения от слънцето площад; останалата част от експото беше оградена с ограда и видимо претърпяваше някаква строителна трансформация; винаги съм се чудела какво се случва с такива огромни инвестиционни мероприятия след като изживеят няколкото си месеца апогей….
кабинката работеше през цялото време, но хора в нея не видях
слънцето вече напича зловещо; хващаме отново магистралата, надявайки се, че въздухът ще ни охлади… поля с прегорял цвят; ако човек присвие очи, ще рече, че е пустиня; всъшност всичко са обработваеми земи, реколтата е прибрана и остатъците са прегоряли на слънцето до цвят на пясъчни дюни; температурата на въздуха е някъде над 40 градуса; през стотина километра спираме и поливаме с вода лицата и ръцете си; когато имаме късмет – това се случва на сянка на някоя бензиностанция; пресичаме Гринуичкия меридиан и сме официално в западното полукълбо
полека на северозапад се появяват леки възвишения; земята продължава да има същия песъклив вид
провинция La Rioja, винената Мека на Испания
свърваме в страни към едно селце и дестинацията ни ни изненадва на едно завойче
познахте ли авторката? ????
през прозореца
много я бива в малките форми тая жена! това винено шоу-руумче имаше великолепно излъчване на напълно завършено бижу…
(с лееееко мръсни стъкла)
малко по-натам, в съседното селце, стигаме друга винарна
(винарните всъшност са навсякъде)
същинската винарна всъшност е отдолу, закопана в хълмчето под офицялната част
искрено съжалих, че е затворена
пред прозорците от другата страна има нещо като водна каскада, слизаща съм безкрайните лозови масиви
