Loading

Cityscape - архитектура, проектиране, дизайн

Iberia – 01, 02, 03

пътешествия | Дата: 22 Август 2010 | от Гергана Милушева

Тръгваме в сряда (18.08.2010) сутринта – дълъг път ни чака до там, от където започва истинската част на нашето пътешествие.

18.08.2010 е предвиден за преминаването на наречения в един друг форум “най-скучен път” – София – Любляна; предвидили сме тръгване много рано, за деня трябва да изминем почти 1000 км, а това упражнение на мотор не е никак лесно; пък и очакваме да пътуваме с пингвините, което още повече утежнява положението.

Iberia – 01, 02, 03

товарене на моторите, по седлата и газ преди София да се е събудила…

скоро сме на магистрално сръбско ОМВ, минали сме първите 200 км

Iberia – 01, 02, 03

пингвини има, но сякаш още не са много, все пак до началото на септември има още 2 седмици; трафик като цяло почти няма; на КПП-тата, където очаквахме километри опашки, е доста спокойно; всички митничари живо се интересуват къде отиваме и се усмихват като си сваля каската ????

разговор между митничар (хърватски или словенски) и Ники, който кара зад мен:

М – ово твойта жена ли е?

Н – да

М – и си карате така до Лисабон ли?

Н – аха

М – и що?

Н – да караме!

М – па Браво!

някъде в Хърватско

Iberia – 01, 02, 03

хърватската равна шир почти ни приспа, та когато се появиха възвишенията на Алпите преди Любляна живнахме; за година и половина (спрямо последния път, когато сме минавали от тук) словенците са изпънали магистралата Загреб – Любляна както само западняци могат – широка, с прекрасен асфалт и виражи, характерните дъгообразни надлези и няколко прекрасни пешеходни мостчета над нея; влизаме в столицата по светло; минали сме около 950 км, часът е към 7.30 тукашно време

следва двучасово лутане за хотел – всички са пълни – към 9.30 се озоваваме на трийсетина километра от Любляна в планинска обстановка и се настаняваме в бунгало към един хотел; малко мизерно, но ни правят вечеря и ни я носят в стаята, а моторите са прилежно прибрани и заключени в склада на кухнята ????

19.08.2010

потегляме максимално рано; още на първото спиране по неясни причини (тогава ни бяха савсем ясни, но сега никак не мога да си ги спомня) решаваме да променим плана и да продължим към Генуа, и от там – италянска и френска ривиера, вместо през Торино и френските Алпи; речено – сторено ????

италианските магистрали са натоварени, но не прекалено много и скоро стигаме планинските възвишения преди Генуа; в планина – като в планина, появяват се облаци, става влажно и спираме са нахлузим поне горнищата на дъждобраните

Iberia – 01, 02, 03

пресичаме Генуа на ход, от горе изглежда мръсна и неприветлива; магистралата е постоянни виадукти и тунели, коси завои и неприлично бързо каращи италянци; слизаме от нея и започваме да се оглеждаме за спане; отново пас – все пак е ривиера, всичко е фул! в единия хотел поне ни съветват да опитаме в центъра на по-голям град с идеята, че няма да е пълен с туристи; първия такъв пред нас е Савона; след няколко кръгчета попадаме на любезен рецепционист, който не само ни намира хотел, какъвто търсим (с паркинг за моторите и да се пуши), но и се обажда да провери имат ли свободни стаи и под ръмящия вече дъжд излиза на улицата да ни обясни как да стигнем до там; viva nH! настаняване, храна и сън.

за деня – към 700 км.

20.08.2010

пред този ден се проклинахме стотици пъти за дето решихме да минем през ривиерата! в италианската част магистралата се плаща на всеки 15 километра, и колкото вероятно е красиво – толкова нищо не видяхме, защото близо 2 часа карахме през дъжд и дъждовна мъгла.

някъде след Ница дъждът спря и небето се изчисти – но това беше единственото хубаво – френската магистрала е безумно скъпа,  поне 4-5 пъти попадахме в километрични магистрални задръствания, в които карахме между колоните коли или в аварийното; бензиностанции на места няма с километри (100), а френския бензин е най-скъпия до тук (1.56 евро); поне всички шофьори си гледат в огледалата и ни правеха път, когато карахме между лентите; един френски моторист кара между нас известно време и когато един фрацузин не ни направи път, колегата изостана да се кара с него (“?!?!!???!); французите, разбира се, не говорят друго освен френски, но изгарят от желание да си комуникират с такива като нас, макар и само на жестомимичен принцип ???? и карат мотори, Много!

Iberia – 01, 02, 03

целта ни е град Перпинян, малко преди испанската граница; стигаме го по светло и бързо си намираме хотела.

никога до сега не бяхме попадали пред езикова бариера; Франция е скъпа и неприветлива за чужденци, особено неговорещи френски; искаме да се наспим и да се махмем от тук колкото се може по-скоро.

следва