Loading

Cityscape - архитектура, проектиране, дизайн

Cityscape блог

пътешествия

Norway 2014 – 04 Lofoten

23.08.2014 Lofoten на закуска можем да се насладим на околността, в цялата й прелест малкото облачета в небето звучат обещаващо за времето днес и бързаме да залъкатушим между зъберите типична за проекта National Tourist Routes джаджа покрай пътя – тази конкретно е там, за да ти пази завет, докато увисналото ти чене пречи на възобновяването на мисловните процеси отново мостче, отново със странната стръмна и извита и в план форма, която властва над инженерната мисъл в тази част на Норвегия; дълго време се чудех – ок, стръмни са, за да могат отдолу да минават корабчета, ама защо са извити в план? единственото ми логично обяснение е свързано с факта, че като са толкова стръмни – не можеш да видиш, ако друго МПС се изкачва срещу теб от другата страна,  пък те не са особено широки… ето ни точно като преваляме “билото” на моста: … и левият край на горната снимка, леко зуумнат – не че ще помогне много за пресъздаване на усещането за мащаб – ама е повече от нищо.

от Гергана Милушева
забавления

една (не)архитектурна къща-мечта

по покана на едни симпатични младежи – INDESIGN – започваме кратка рубрика , скромно наречена “къща-мечта” (поне два месеца ще ви досаждаме, така че – заредете се с пуканки и минерална вода, да нямаме обезсолени и дехидрирани!)  ето я първата “архитектурна” къща-мечта вероятно бихте очаквали къщата-мечта на един архитект да бъде конкретна, да бъде готов проект, с планове и перспективи, с матеряли и детайли; всеки от нас е проектирал в мислите си поне една – аз измечтах първата си такава докато бях студентка, а след петата спрях да им обръщам внимание; затова няма да ви занимавам с рисунки, красиви визуализации и друга конкретика, налична в тонове из мрежата (разочароващо, нали?!)! ще ви разкажа друго – това, което е в основата на всяка от тези мечти и ще се опитам да потърся причината за него… 1.

от Гергана Милушева
пътешествия

Iceland, the westlands – day 11

Исландия – ден 11, 04.07.2011 мисълта, че утре вечер трябва да се качим на самолета, вече пари в гърдите ни; струва ни се, че сме тук едва от вчера и едновременно с това – от поне няколко месеца… след кратък разбор на предстоящия ден решаваме, че все пак ще направим обиколка на западните земи – вдаден в океана на запад полуостров с ледник в края самият ледник е отново потънал в облаци, а докато го обикаляме ни мокри типичният исландски мъгло-дъжд преминали вече на южния бряг, спираме в Arnastapi – рибарски пристан, сгушен между тези базалтови плисета имаме доброто намерение да стигнем Glymur – най-високия водопад на Исландия, разположен на няма и 50 километра от столицата; гпс-то ни извежда на малък паркинг, на който вежлива табелка ни информира, че до самия водопад има още 3 часа път пеша; вече е 5 следобяд и Glymur неохотно попада в списъка “другия път”; пред нас е Рейкавик тук е мястото да спомена българите в Исландия; още докато бяхме на фиордите се сформира бойна организация за среща в Столицата благодарение на офроуд-форума; намираме си хотел в Рейкявик и скоро след това вече се настаняваме ето тук, водени от любезния ни домакин Емил.

от Гергана Милушева
пътешествия

Iceland, the birds’ realm – day 10 (1)

Исландия – ден 10, 03.07.2011 ставаме порядъчно късно и се отправяме към края на полуострова, където се надяваме да видим едно специално пиле.. при поредното спускане ни спират насрещни колоездачи със странната молба да върнем кучето във фермата, в която са нощували; кучето тръгнало да тича с тях и така – вече 15 километра; познайте кой се сдоби с нов приятел стигаме до въпросната ферма, последната (и единствена) по пътя земята рязко свършва в края на възвишенията след този плаж Latrabjarg или The Cliff of all cliffs, най-западната точка на Исландия (и на Европа в това число, ако не се броят Азорските острови); вертикалният отвес продължава повече от 14 километра и на места е висок 440м; начупените му скални ръбове са недостъпни за арктическото лисиче и затова са сигурен и предпочитан дом на хиляди пернати (не преувеличавам) тук има и човечета за мащаб ние преследваме едно конкретно пиле, но нямаме против срещата от близо и с другите този тук си е чист Сайлон; местното му име е Alka на тези фини дами името не разбрах заветното пиле също е там, но за него малко по-късно ???? след като сме утолили жаждата си за непосредствен контакт с дивата перната природа на Исландия, поемаме на обратно; скоро се отклоняваме отново от главния път, за да слезем при дълъг залив паркираме и тръгваме да се поразходим до водата изведнъж от земята се вдигат стотици пернати с крайно агресивно поведение; ордите на “бялата лястовица” изпращат към нас най-безстрашния си отряд – с крясъци, викове и шеметно стрелкане към главите ни малките пилета успяват да ни накарат да се стреснем повече от Хичкок; отдалечаваме се на порядъчно разстояние от мътещите им територии и едва тогава ни оставят на мира към края на деня, във водите на крайпътно снегоотточно езерце следва…

от Гергана Милушева
пътешествия

Iceland, the fjordland – day 9

Исландия – ден 9, 02.07.2011 от пътешествията ни в Kjolur вчера и онзи ден цветът на колата едва се разпознава; на бензиностанцията услужливо има плац с четки, маркучи и подходящо оттичане за такива като нас; когато питам дали трябва да платим нещо, момчето на касата ми се усмихва с думите “water is free in Iceland” привеждаме се в road-legal вид и потегляме на северозапад; в съзнанието ми този ден ще остане като Дългото пътуване по западните фиорди… няколко каменни трола решили да отделят западните фиорди от основната част на острова, за да могат да живят необезпокоявани от хора и други твари; речено – сторено, дори си направили състезание кой ще образува повече малки островчета от отломките; копаенето така ги улисало, че не усетили кога дошъл изгрева; слънцето вкаменило во веки тролските им усилия, а Западните Фиорди си останали свързани с Исландия; пътят към тях облаци покриват морския хоризонт, отдръпнали се само на наколкостотин метра от брега; там започват водопадите на края на диска… най-сетне достигаме Dransnes – началото на тези земи след ниските възвишения, откопани от тролите; в градчето има летен фестивал нямаме набелязани точки – нито една – в западните фиорди, нямаме и маршрут; общата бройка хора, населяващи тези земи, е едва 7800 души, основно скупчени в малките риболовни градчета; пътят, по който предстои да минем,  за първи път е бил асфалтиран през 2009 г.

от Гергана Милушева
пътешествия

Iceland, the harsh – day 7 (2)

когато си тръгваме от Dalvik, Исландия вече сe къпе в слънчеви лъчи гпс-то истеричничи, защото пред нас има тунели, завършени на скоро; тунелите са еднолентови, еднопосочни, с уширения за разминаване на всеки стотина метра и огромни стоманени порти в началото и края – припомняне колко сурови са тези места през две трети от годината; между двата тунела вием покрай брега и покрай нас ту се извисяват непристъпни склонове, ту се ширват ръкотворни зелени ливади склоновете са изпъстрени с бели петна, а по някои може да се учи география, или що е то циркус свървваме към вътрешността ей така, на посоки; озоваваме се при историческа забележителност към мястото има и общежития; гимназиално обучение извън района на столицата – тъй като населеността е твърде ниска, няма за кого да има гимназии в малките населени места и стотиците отдалечени ферми, след завъшване на основно образование децата “отиват в колеж”.

от Гергана Милушева
пътешествия

Iceland, the fairy-tale – day 5 (2)

Исландия – ден 5, 28.06.2011, продължение това е денят с най-лошо време от престоя ни в приказна Исландия долината на Jökulsá á Fjöllum, обвита в мъгла и брулена от кос студен дъжд, ме тегли и ласкае в спомените ми като хладен бриз под лъчите на парещо лятно слънце; неземна и приказна, в нея оживяха всички герои на моето детство; всички въобръжаеми убежища и образи се въплатиха, размахвайки ядосано пръст, че съм се съмнявала… нагоре по течението, на половин час път от Asbyrgi, стигаме Hljóðaklettar; пътечката към него минава през зелените криви гори в края на пътеката зеленото се отдръпва, за да направи място на каменни колоси Hljóðaklettar означава шепнещите скали, the whispering cliffs, заради специфичното ехо, което се отразява в стотиците петоъгълници и шестоъгълници на базалта но в наша чест всичко е замлъкнало и само дъждовния ромон нашепва стари приказки; стигаме Окото до него се намират останките от Valhall; дъното на някогашната величествена зала тегли като магнит очите на седящия на тронното място са обърнати към долината от валкириите няма и помен, само този мъник наднича от пукнатините подминаваме джуджешки стол – нищо чудно, че е празен – джуджетата, знаем, ходят на групи по 12-13… на тръгване в далечината се възправя великански орган а от сипеяка на единия бряг се подават два великолепни дракона; заринати в склона, чакат от векове величествения и смел герой да ги освободи от магията; сякаш случайно и за малко вятърът е отбрулил горния слой – сякаш през дъждовната пелена виждам неща, които не са предназначени за моите очи.

от Гергана Милушева
пътешествия

Iceland, the uncrossable – day 4 (2)

Исландия – ден 4, 27.06.2011, продължение сега забелязвам, че на повечето снимки има ферма, стара сградка или просто руини; човешките поселения са толкова малко и на рядко, че появата им сякаш ме е предизвиквала да вдигна обектива скоро трака ни отново свива към вътрешността; едва сме обърнали гръб на Атлантика и потъваме в гъст захарен памук; последното, което видяхме: неочаквано облаците просто ни изплюха на прага на дългото езеро Lagarfljot или Lögurinn, на практика е река, разляла се като езеро заради терен, разположен под морско ниво; водите на езерото са мътнокафяви, все още носещи спомена за бурните места, от които идват; името му ми напомня за едно друго езеро и едни други места… земите на Исландия често извикват представите ми за MiddleEarth и света на Толкин, твърде често! това тук си има и собствена митология – по исландски; подобно на Loch Ness, дългото езеро е дом на огромно езерно чудовище с издължена, подобна на змиорка форма – Lagarfljótsormur; с колосалните си 90 метра езерният червей се появява редовно от векове и е предвестник на бедствия… на единия край на езерото е Hegnifoss, водите му се леят свободно от 118м.

от Гергана Милушева
пътешествия

Iceland, the uncrossable – day 4 (1)

Исландия – ден 4, 27.06.2011 на ставане Hofn е тук-там огрян от слънце; градчето е в подножието на единия от вчерашните езици на Vatna hofn почти прилича на градче и решаваме да намерим банка и да се сдобием с малко повече от местните банктотки; оказва се, че от три дни живеем един час напред от тукашното време и се налага близо час да се помоткаме, докато отворят; в банката еврата, които сме решили да сменим, ги гледат странно… лъкатушим покрай все по-нарязания бряг и скоро стигаме до отбивка навътре; дестинацията ни е водопад някъде на горе по течението на река реката се стеле широко в плоската каменна долина и се цепи на десетки ръкави и ръкавчета, които постоянно се събират и разделят; пътчето, на места едва забележимо, ту се изкачва по околните хълмчета, ту пресича заблудените води; скоро стигаме табелка ееее, ние сме с джипка, няма какво да ни спре ръкавите на реката постепенно се сгъстяват, а теченията стават бурни и дълбоки; стигаме място, което не можем да пресечем – да нагазим във водата за проверка на дълбочината е невъзможно, тъй като не сме екипирани с нищо повече от планински обущета; връщаме се и опитваме друго разклонение на пътя, само за да опрем в още по-широки и бурни води… отново се връщаме на първото място и след известни размишления – мечка страх, мен не страх, нагазваме бавно водите; на около една трепа от пътя водата се качва толкова, че малко по-дълбоко би заляло нивото на пода на купето; задна, лекичко, лекичко – и с подвити опашлета тръгваме на обратно; целият героизъм е заснет на видео, което ще кача по-късно ???? по пътя на обратно гпс-то ни извежда по път, различен от този по който влязохме изкачваме се по хълмовете и имаме възможност да мернем от височко Онази, която не можахме да пресечем за утеха слънцето почти се показва от другата страна на хълмчето слизаме по зелени пасища покрай друга река; там, където има зеленко, винаги има и от тези обратно на път номер 1 и отново на север път 1 е околовръстното на Исландия; над 1/3 от пътешествието ни е разположено по неговото трасе уцелваме, макар и за кратко, един от фиордите в добро настроение (спокоен и без вятър по повърхността на водите му) крайбрежията са изпъстрени със стари фарове; спираме на скалистия бряг местният обитател, който в момента мъти, е крайно недоволен от появата ни мога да го чуя как си отдъхва, когато си тръгваме отново хващаме към вътрешността, отново дестинацията ни е водопад и отново не можем да го стигнем пред речните корита; този път поне пътят услужливо е затворен с няколко големи камъка този път Исландия ни е приготвила компенсация това прекрасно животно, донесено от земите на Норвегия от заселниците, почти не се притесни от нас едва когато слязох от колата, стадото реши, че все пак ще се премести; замислих се, че ние сме вероятно единствената кола, която ще мине по този път през днешния ден следва.

от Гергана Милушева
забавления / пътешествия

Iceland, the Jokull-land – day 3

Исландия – ден 3, 26.06.2011 снощи се наложи да попочистим колата, тъй като от карането по черно в kjolur вътре имаше полепнали видими количества прах; поемаме от Hella на изток; времето окончателно се разваля и само от време на време облаците се разкъсват тук-там; скоро пред нас се белва не кой да е, а Ейафялайокул думата jökull означава гледчер, снежна шапка и савсем скоро сме в най-западното подножие на въпросния jokull, за да видим едно от ония неща, които всеки йокул може най-добре – да тече… водопадчето се нарича Seljalandsfoss виждате ли пътечката от лявата страна – ей там отиваме очаквах всеки момент скалата зад гърба ни да се отвори и да се покажат няколко ядосани елфа; почакахме малко, но елфите така и не се появиха и продължихме обиколката на злощастния йокул от южната му страна на това място има отбивка и снимка от април 2010 Skogarfoss, отново от лоното на Eyjafjallajokull мерваме език на гледчер в далечината и бързаме да се качим при него само няколко километра след това пред нас се отваря този, това вече е горда собственост на Myrdalsjokull неусетно сме стигнали подножето на Vatna, най-големия ледник в Европа; името й означава езерния ледник; територията на националния парк Vatna заема 13% от Исландия; под дебелата й ледена шапка, средно 400м, но на места близо километър, са се разположили седем вулкана, всичките действащи.

от Гергана Милушева
пътешествия

Iceland, the surreal – day 1

Исландия – ден 1, 24.06.2011 ставаме късно времето е многообещаващо – слънчице и малко облачета, вятър почти не духа – идеални условия за Синята лагуна оставяме колата на паркинга; пътеката лъкатуши между камари от вулканичен камък с височина над човешки ръст;  навсякъде има лампи и се замислям как ли изглежда това място зимата, когато слънцето едва се подава зад хоризонта за по час-два пътеката ни отвежда до приемна сградка лагуната е разделена на няколко части – едната е за обществено ползване и приемната сградата служи и като съблекалня, втората, очевидно по-плитка зона, е оставена за свободни разходки, а в далечния край има втора сграда, която функционира като хотел-медицински център; решаваме, че къпането ще оставим за довечера, когато ще се настаним в хотела и правим няколко тигела асоциации за японска градина вулканичните камари наоколо са покрити с мъх и неочаквани обитатели останали сме без дъх от сюрреалистичните цветове на това място; така и така ще се върнем довечера – отправявме се към паркинга; там, като за парад, са се подредили ей тези мъжки мечти Исландия е известна Мека на офроуда; голяма част от пътната мрежа на страната е с неасфалтиран характер и високопроходимият автомобил е начин за ежедневно предвижване, а не съботно-неделна глезотия; тези хубавици на снимката, разбира се, са подготвани за туристическа група.

от Гергана Милушева
пътешествия

Iberia – 15 – Alhambra

01.09.2010 за първото утро на семтември имаме предвидено културно мероприятие с мавърското име Alhambra станали сме нечовешки рано и още в 8.00 сме се измъкнали от хотела и крачим по тесните стръмни улички нагоре билетите за комплекса са разпродадени предварително, понякога със седмици напред; хората са определили капацитет и пускат посетителите на малки групи из комплекса, под час – преди два дни едва успяхме да резервираме места за тази сутрин, 8,30, единствените останали… с изкачването нагоре тук-там между къщите започват да се разкриват гледки надолу, към града утрото ни е фантастично; приятен хлад е слязъл от планината през нощта и въздухът и свеж и прозрачен; докато се лутаме из зигзазите на стръмните улички успяваме да се загубим, намираме се, закъсняваме и накрая, почти подтичвайки и без audio-гид, успяваме да се вмъкнем в Nasrid Palaces минутки преди края на времето на билетите ни; отпред вече чака групата за 9… мястото е безкраен низ от открити и закрити пространства, от хлад и припек, от ромолене на поточета и водни огледала всяка гледка, всеки утринен слънчев лъч, всяка перспектива е умело режисирана и подредена така, че от нея да лъха съвършенство и хармония вниманието към детайла и украсата  е типично арабско и само местата, засегнати от намесата или неханието на владетелите на тия земи в по-късни години, не носят усърдието на мавърските каменоделци, ваятели, дърводелци и керамици не е нужно да те бива с фотоапарата – наоколо всичко е изкусно аранжирана сцена мистика някаква витае наоколо (мисля, че прозорчето, което гледаше към тия куполи, също беше целенасочено поставено там…) на места от терасите и покритити пасажи, свързващи отделните части на комплекса, се разкриваше такава панорама не си падам особено по снимането на цветя, но тук не се сдържах изглежда ли ви огромна? тя е! и местата, на които дъхът ти спира от поредната режисирана гледка и ти се иска просто да постоиш там за малко, са неизброими… следва

от Гергана Милушева
пътешествия

Iberia – 11 – Porto, Lisboa

28.08.2010 преди да си тръгнем от Порто имаме още една важна задачка; предполагам не случайно улицата, на която се намираше хотелчето ни, е именована така това, което ни предстои да посетим, обаче, е дело на бащата на съвременната архитектура, дотато този на табелката е по-скоро някой от пра-пра-дядовците… отвън много снимки няма, но за да не ви държа в напрежение the magnificent Casa de Musica стоеше ми през цялото време някак чужда на средата около нея, но може би точно това е била целта…; свободното пространство заедно със задигнатите в краищата елементи бързо си бяха намерили своите обитатели и функция: изчакваме си гида и влизаме и направо в голямата зала изминали са 5 години от построяването й, провокирано от избирането на Порто (заедно с Амстердам) за културна столица на Европа (да ви напомня нещо….

от Гергана Милушева
пътешествия

Iberia – 10 – Vianna, Porto

27.08.2010 малко снимчици от мястото, където спахме снощи – град Vianna, на атлантическия океан, както се оказа – курортно градче… сутрешна мъгла хотел вход лоби тераса поради странните приумици на един акумулатор се налага да променим плана си за идните няколко дни; потегляме към Порто, който се намира на шейсетина километра от нас, с идеята, че като по-голям град в него ще намерим сервиз или работещ представител на Сузуки, където евентуално ще има кой да си поговори с акумулатора и да го разубеди от това, което си е наумил, а именно – да не работи особено много… за нула време сме в Порто, хвърляме багажа в хотела и потегляме да търсим въпросните акумулаторни разговорчици; нье! август месец хората или са в отпуск, или петъчно просто са затворили… да разгледаме Порто тогава! наблизо до хотела се намира една от точките и без да гасим моторите се озоваваме пред нея; Vodaphone Headquarters главния вход на търговската част за клиенти на партера като го гледам сега тоя бял видим бетон и се сещам за софийския му аналог, арх.

от Гергана Милушева
пътешествия

Iberia – 09 – A Coruna, Santiago, Vigo

26.08.2010 град A Coruna – името означава прозорец – е огромен пристанищен град, пълен с чужденци от корабни круизи; името си е заслужил благодарение на ето тези които не само че са окупирали главните фасади на всички сгради към океана, но и явно са били повод за копиране през годините, защото и по-новичките фасадки имат същия надребнен прозоречен растер… за съжаление, първото, което прави впечатление, не са близо десететажните остъклени двойни фасади на по сто години и отгоре, а колко е мръсно… не че улиците са мръсни, по-скоро всичките прозорци на тая безкрайна стъклена витрина са прашни и сякаш незабърсвани от времето на построяването им ???? сивичко… все пак в централната част, успоредно на брега и почти до сами него, се намира това мини-паркче в което имаше сцена и снощи 12-13 годишни хлапета правеха първите си музикални стъпчици зад микрофона, наблюдавани от група връстници; под парка,  под булеварда и сградите на него в продължение на пет-шест преки е разположен подземен паркинг на две нива, дълъг поне няколко километра… следваща спирка – Santiago de Compostela стигаме до там опаковани в пълно бойно заради оловното небе и опитите му да приреве тук-там; първата ни точка е огромно разочарование – оказва се, че е можело да посетим строежа с гид (!!!), но ние сме тук в 2.

от Гергана Милушева
забавления / пътешествия

Iberia – 08 – Fuenta De

25.08.2010 оставяме багажа в хотела и лекички като перца поемаме още нагоре в планината към Fuenta De, където трябва да има кабинков лифт… пълно е с испанци, излязли на разходка; кротичко си чакат на огромна опашка за билети нареждаме се и ние, макар че такава опашка по принцип би ни отказала; след половин час чакане човекът на будката ни казва, че ще трябва да изчакаме още около 2 часа, за да се качим… споглеждаме се ужасени; няма да чакаме, макар че още щом взехме решението вече ни хвана яд…; кабинката, която е на единично въже без междинни подпори се качва някъде там горе скалният масив е почти отвесен и е завъртян във формата на полумесец около мястото, до което ни доведе пътя; нататък може само нагоре; наобратно, товарим багажа и поемаме по пътя, водещ извън планината, на запад спираме за по кафе на пристанището на Aviles пристанищната зона търпи текуща реконструкция, но най-интересното на нея още беше в строеж; достопочтеният Нимайер: качваме се обратно на магистралата; решили сме да стигнем A Coruna атлантическия бряг по пътя следва

от Гергана Милушева
пътешествия

Iberia – 06 – Bilbao

23.08.2010, част 2 малко преди Билбао се отбиваме до друг бизнес-парк сградката е нещо като научен център за автомобилостроенето с офиси и лаборатории и няма живо пиле – всички са в августовска отпуска… след кратко разяснение, че съм архитект една симпатична дама – охранителка ми разрешава да снимам въпреки табелките със задраскано фотоапаратче гледката пред прозорците ей там от ония планини дойдохме ???? караме още двайсетина километра и при следващото спускане пред нас се разкрива това град Билбо е фактическия икономически и културен центърна баските градът е бил тежко индустриализиран, на влизане минахме покрай мощна металургична структура; преди петнайсетина години започва брожение за възстановяване и рехабилитация и горе-долу тогава се случва и поръчката за бляскавата фльонга на брега на реката… разхождаме се около него вход от тази страна, разбира се, няма… то на това вход и не му трябва; не може да му се отрече, че благодарение на него цял свят знае за Билбао, но честно казано на живо усещането е като за дрънкулка, лъскавко, но евтино… около него и по протежение на реката са оформени публични пространства, градинки, временна открита концертна сцена и т.

от Гергана Милушева
пътешествия

Iberia – 06 – Vitoria Gasteiz

23.08.2010 градчето Vitoria, в което спахме, всъшност е столицата на провинцията на баските; на баски, или на euskadi, името на града е Gasteiz снощи вална дъждец и днес денят е прекрасен, а температурите – повече от приятни; зарязваме багажа в хотела и потегляме да погледнем това онова… първото “това” е сграда на здравна каса, държавна спестовна каса или песионен фонд, не разбрах; абсолютно по същия начин изглеждаща сграда има и до Мадрид; за съжаление не ми разрешиха да снимам вътре, а много си струваше; не че отвън по-малко си струва, де действието се развива в покрайнините на града и в далечината се виждат възвишенията на планините, които дефинират земята на Баските; сякаш близостта на планини, в които да се спре погледа, ни успокоява и тук определено се чувстваме значително по-добре отколкото в изпечената земя на Сарагоса.

от Гергана Милушева
пътешествия

Iberia – 05 – Lleida, Zaragoza, La Rioja

22.08.2010 град Lleida е типично каталунско градче – подредено, с широки булеварди и подревнени блокчета преди да продължим по план минаваме да погледнем набързо какви ги вършат Mecanoo толкова далече на юг след като съм я пообиколила хубавичко отвсякъде не ни остава друго освен да наваксаме пътя от вчера до Сарагоса… магистрала, към 150 км забиваме се направо в експото, за което има директна отбивка от магистралата експо 2008 е било посветено на водата и разбира се е разположено на реката, която минава през града централната приемна сграда на площадчето е пълно мъртвило; всичко е заключено и единственото, което някак функционира е сградата на Заха, която всъшност е мост през реката, водещ към полуостровчето, на което е било експото Ники бързо я оприличи на морско драконоподобно “нещо с люспи” е влизам де има охрана и нещо като странични и горни галерии, но освен основния тунел всичко останало е недостъпно е много е фотогенична! на живо, обаче, усещането е по-скоро за нещо захабено и старо, повърхностите са неравни и леко мръсни, а бялото … хммм… ми, отдавна не е бяло.

от Гергана Милушева
пътешествия

Iberia – 04 – Andorra, Barbastro

21.08.2010 днес е денят на грандиозното начало на грижливо подготвеното трасе из Пиринейския полуостров от Перпинян пътят навлиза в планините и скоро вече сме на сериозна надморска височина от френска страна; минаваме по високопланински пътчета, оградени с двуметрови колци за през зимата; ни в клин, ни в ръкав пред нас изниква това на има-няма 1600 надмоска височина :); предполагам сте гледали филмчето на Discovery, но все пак – многото структури като тази са огледала, постоянно насочвани спрямо позицията на слънцето така, че да отразяват слънчевите лъчи към по-едрата сградоподобна структура която отново е структура от огледала, фокусираща всичките възможни лъчи в една точка (ей там ниско долу…); в резултат на въпросната точка й става много, ама многоооо горещо, а чичковците, които стоят в бялата кула, я зяпат (точката) втренчено, пият кафе и се чешат по тиквите….

от Гергана Милушева
пътешествия

Malta 02 – Sicily

31.03.2010 ставаме с изгрева, просто така; от стаята се вижда морето на изток и слънцето приятно ни погъделичква в леглата… през улицата закуска, блажено кафе на терасата и обратно в скафандрите верните ни кончета съсредоточено връзване на багажа денят ни започва със спирка на пристанището на Катания, за да се сдобием с билети за ферито към Малта и поемаме към Етна; по пътя спираме до този пушек това нещо се яде, ако се чудите; не разбрах какво е всъшност, нито как се казва, а докато сколасам да извадя фотото момчетата вече бяха омели онази част от него, която всъшност става за ядене… стигаме до градчето Castellmola, удобно приседнало точно под вулкана присядаме и ние, след като успяваме да се загубим по единствената му улица (единствена, ма пък с какви завои…) групата отново се събира и продължаваме да катерим нагоре; скоро стигаме до тази площадка и моментално се отдаваме на фотография кратко съвещание – предложението за нощуване тук някъде се прие с пълно единодушие (на никой не му се мърда от тая гледка!) още един тигел до най-горе и бързо си намираме правилния хотел – гледката от стаята и … абе, от всякъде всъшност, е странно усещане – Етна силно доминира над пейзажа наоколо с измамно спокойствие и блаженство; лава до тук няма как да стигне, това е първата мисъл – а мястото, на което се намираме, няколко пъти е било обезлюдявано от силно отровния пушек и вулканична пепел… моторите са паркирани, ние – преоблечени, седим в местно кръчме, а слънцето се опитва да залезе над Етна следва

от Гергана Милушева
пътешествия

Valencia – out.

прибираме се към Валенсия полетът ни е привечер, така че, след като влакчето ни стовари на гарата, разполагаме с цял ден за блажено безцелно шляене; в обсъждане на правилната зигзагообразна траектория: random (това в дясно е градския манеж за корида) централните хали античния пазар на коприна (?!! повече не разбрах) размотаване по търговската улица фасадката от ляво привлича вниманието ми на входа върху полирана неръждаема колона стои този надпис по-натам от фасадата на този магазин ми пада ченето бронз, мед или някаква друга слав, ако се чудите – и всяко пано е различно… за финал – няколко случайни снимки на градски графити, прекрасно вписани в средата поздрав за Вела и Добри: и за Красето (това е схемата на метрото, всъщност) вече имам конкретни планове за края на лятото… до скоро, Валенсия!

от Гергана Милушева
пътешествия

Castellon

добре подредени от обилното хранене и още по-обилното количество бяло вино от предишната вечер, понеделник сутринта ни изненадва с ранно събуждане и време за работа; любимото ни такси потегля към Castellon, Меката на испанската керамика, натъпкано с петима архитекти и един Филип (нормален симпатичен човек, нищо, че общува с архитекти…) пътчето, с размер на магистрала, но без такъв статут, вие в близост до крайбрежието между хълмчета и безкрайни портокалови градини, натежали от оранжеви точици; портокалите се берат от края на есента та чак до напролет (какво си мислите, че работят повечето български гастарбайтери в Испания?!!!); тук-там насред портокалите изникват – ни в клин, ни в ръкав – огромни комплекси от бетонни мастодонти – наследство от испанския строителен бум; някои са недовършени с крановете около тях… Castellon е малко градче – 100 000 души; броя фабрики за керамика в околностите му беше трицифрено число (не го запомних)… свършваме си работата, нашашкваме се качествено от нивото на роботизация в производството и привечер ни прибират в хотела; двете женски от групата тихичко се измъкваме с бойната идея да посетим едно място, чиято снимка ни е привлекла на рекламна картичка в хотела.

от Гергана Милушева
пътешествия

Valencia – day 2

неделята във Валенсия ни посреща с дъжд (!!) минаваме отново покрай Калатрава (то е малко трудно да го избегнеш); небето не е дори оловносиво и гледката е малко разочароваща, особено след опияняващите светлини от предишната вечер непосредствено от страни се помещава Палатата на правосъдието входът тя, разбира се, е савсем затворена в неделя, така че отново залепям обектив на прозореца приемният атриум колко огромно е това съоръжение се вижда в страничинте коридори, по които могат спокойно да се обясняват законите на перспективата – успоредните прави категорично се събират в точка, някъде там: отпред са се настанили анимационните герои от The Wall на Флойд и задълбочено коментират нечие съдебно дело – тук трябва да си пуснете The Trial от едноименния албум, за да е пълна картинката! (отварям една скоба в тая връзка – господата от гореспоменатата култова рокгрупа, с която някои от нас са отраснали, са по професия АРХИТЕКТИ!!!…) от страни на палатата се мъдрят такива неща (това си е 3 метра откровена терасовидност, или бъркам нещо?) уверили се, че калатрава няма да ни предложи повече спиращи дъха гледки днес, потегляме към пристанището; архитектът на следващото е не по-малко известен, предназначението на сградата – не по-малко неясно на пръв поглед, но духът и усещането са савсем различни America’s Cup Pavilion Valencia David Chipperfield Architects сградата е построена след конкурс, проведен 2005 задършена е 2006, по-малко от година след обявяването на резултатите от конкурса (проектиране, строителство, мебелировка – всьо!) основното й предназначение е било свързано с домакинството на Валенсия на ветроходно състезание над 60% процента от надземната площ е открита, за да предостави място за публиката скромните конзоли (от порядъка на 15м) са стоманобетонна конструкция… дъждът е окончателно спрял, слънчицето се опитва да пробие тук там, а приятните температури предразполагат към безцелно неделно шляене, така че освобождаваме таксито и поемаме към антична Валенсия пред катедралата стои ей това метално макетче и архитектурните ни душици веднага се залепят за него и веднага установяваме, че предназначението му не е да начеше крастата на световната архитектурна гилдия и да предизвика масови въздишки по макетиското майсторство, защото от страни стои: макетчето е нещо като “превод” на съответната забележителност за слепи… и Валенсия е обсипана с подобни ???? старата част на града (едномилионен, между другото) изобилства от тесни малки улички с перфектно реставрирани фасади; там, където още не са приключили, картинката изглежда така преди 20 години Валенсия е изглеждала като София – днес – дупки по улиците, олющени фасади, тротоари за акробатична програма (знаете картинката); днес провинцията, на която Валенсия е столица, разполага с цяла сграда в Брюксел, помещаваща административния капацитет, занимаващ се само и единствено с усвояване на Еврофондове… малките улички изневиделица се отвярат в плодащи, площадчета или просто доста широки разноъгълни кръстовища изобилието от открити и просторни пространства предизвиква през цялото време мисли за далечен Берлин (улавям се, че Берлин се е превърнал в мерило за качествена градска среда; защо ли.

от Гергана Милушева
пътешествия

Valencia – day 1

Политаме за Валенсия под надвисналия над цяла Европа вулканичен облак; след нас затварят летището; който излетял – излетял; кацаме, хвърляме багажа в хотела и бегом марш към Center for science and technology чичко Calatrava е родом от Валенсия… комплексът е започнат към 1996 и 2002 – завършен; пътят до него минава през паркче от което се забиваме директно в средата на комплекса, напречно на основната му ос Imax поглед на ляво и на дясно дясното изглежда малко по-неземно (ако това изобщо е възможно), та тръгваме към него мостче след него в цялата си прелест грее яйцето (това е думата, с която го наричам мислено през цялото време, може и да има друг прякор…) стъпката във водата малко неочаквани детайли – ето с това е облицовано всичко лампа пейка “козирката” над входа и самият вход (абе, чудих се известно време това ли е…) продължаваме от другата страна оста на яйцето преминава в от ляво е от дясно който си може мостове… от моста на обратно и от моста – моста ???? през следващите дни минавахме няколко пъти покрай комплекса, но впечатлението от него нощем няма аналог; как Калатрава действа на архитектите (познайте кой от четиримата е нормален здравомислещ човек!): разбира се в 11 вечерта там няма какво друго да се прави, така че след обиколката се отпряваме към вечерята мястото е със звучното име Sideria, защото специалитетът е леко алкохолна плодова напитка, подобна на сайдер, която ти наливат така и върви с пушен бут в повечето заведения се пуши, въпреки разните му там разпоредби, а всички пепелници са такива отгоре има порцеланово капаче с дупка след изобилно предястие от зеленчуци и риба (имат домати, които мога да сравня само със спомените си от детството) пристига телешкото, подправено единствено с морска сол и една гранитна плоча, нажежена до неузнаваемост, че да си го сготвиш трябва да призная, че въпреки принципната ми незаинтересованост от процеса “хранене”, в Испания храната ми допадна изключително много – риба в изобилие (която умеят да готвят), зеленчуци, няма люто (дори черен пипер не слагат), а телешкото е божествено.

от Гергана Милушева
пътешествия

Israel .

последен ден в Израел; полетът към София е чак довечера и разполагаме с цял половин ден ???? за последната ми точка в онзи списък. сградата е Convention Center към университетски кампус в близост до Тел Авив и е на Daniel Liebeskind неприлично много напомня на една друга сграда… кратката справка показа, че тази е открита 4 години по-късно от онази в Берлин… входно фоайе основна зала … (леко разочарование) … време е да събираме багажа обратно в куфарите; на връщане въпросният багаж винаги е в неприлично топчесто състояние – да не повярваш колко огладен и сгънат е бил само преди седмица! докато му придавам въпросната овална форма една мисъл не ми дава мира – как, мътните го взели, се прави държава и нация от нищото? така де – ние някак си сме оцеляли 500 години, но не сме напускали земята на дедите си… и въпреки религиозната бариера имаме толкова много заемки от турците в така наречената си национална индентичност, че ако се замисли човек малко повече – всъшност няма нито една характерна особеност, оцеляла до днес, която да е чисто българска (тъжно е, знам; в Дания имат легенди и приказки от времето на Викингите) … а тук, в Израел, има не само държава, има традиции (?!????), поведенчески модели, семейни, социални, културни особености, които отделят шестте милиона евреи от заобикалящия ги свят абсолютно категорично – има нация (!); 48-ма година Израел просто ей така се пръква от коацерватна капка, стичат се едни евреи от цял свят и държавата започва да функционира? след 2000 години? у мен вече седмица се въртят едни подозрения и сега, докато чакаме да стане време за тръгване, се престрашавам да попитам – преди 48-ма говорел ли се е иврит някъде? отговорът е потресаващ – не.

от Гергана Милушева
забавления

the Coast and the Hibbutz of Canaan

Едва съм си отворила очите и вече сме на път. Потегляме на север, покрай брега на Средиземно море. Първа цел, набелязана от нашия любезен домакин – античния град Кейсария (Ceaserea) градът е процъфтял по време на управлението на цар Ирод (да, същия за който си мислите и да, по същото време), и като васал на Рим, разбира се, е притежавал всички характеристики на римското градоустройство и строителство, в това число амфитеатри, терми, аквадукти, храмове, ортогонална улична мрежа; Веспасиан е провъзгласен за император в Кейсария; един черен римски легионер: амфитеатърът на Ирод – тамън на брега, действието се е развивало под естествения декор на невероятния средиземноморски залез: основи на характерните римски бани и прекрасно запазени каменни сводове: както и също толкова прекрасно запазени римски котки ветровете на историята не са пощадили особено много града – той е бил последователно римски, византийски, арабски, кръстоноски, докато не бъде разрушен и погребан от Мамлюките през 13 век; и забравен; до началото на треската по античността в края на 19 век.

от Гергана Милушева
пътешествия

Барселона – разноликата царица на Каталуня (2)

Продължавам нататък… бях стигнала до крайморската зона – едно наистина приятно за разходки място… В тази част на града са концентрирани по-високите сгради – с жилищни и обществени функции. С отдалечаване от центъра се увеличава и свободното пространство… а след пребиваването из средновековната сърцевина на Барселона, наличието на въздух е нещо желано и привлекателно ???? А това симпатично мостче се оказа затворено, но го разбрахме едва, когато вече бяхме посредата ???? И така… за тези, които не слушат се е погрижил Алваро Сиза: За щастие ние само минахме покрай полицейското управление, за да се озовем пред това: И, разбира се, в непосредствена близост – рибката на Франк Гери – толкова е блестящата под лъчите на залязващото слънце… А малко по-надолу… Сградата е център за биологични изследвания или нещо подобно… за съжаление, бяхме там в неделя и не ни пуснаха в двора, който се виждаше отвън – изглеждаше много приятно пространство, към което е обърната лабораторията.

от Боянова
забавления / пътешествия

day 12/13 – 14/15.07.09 – Kobenhavn/Copenhagen

Разказът за Копенхаген е вероятно най-трудно появилата се част в този пътепис. дали защото градът ме заплени от`ма още миналата година, но и не пропусна да ми покаже, че не е било мимолетно увлечение, когато тази година се върнах; дали заради кумирите на подрастващата ми архитектурна шишарка, които така щастливо съжителстват на това място, или заради начина, по който датчанките съжителстват сред тях… или просто заради колелетата; по-лесно се пише поезия за фиордите на норвегия, отколкото се отговаря на въпроса защо Копенхаген е толкова хубав; няма начин да пресъздам отношението си към мястото с патетични думички, а снимките някак не хващат дикиш; къде от професионално любопитство, къде в търсене на въпросния отговор решавам, че ми остават само архитектурните факти; може пък след внимателно вглеждане в тях отнякъде да изплува тайната рецепта на този приказен град; бърз поглед на тяхното собствено отношение към темите дизайн и архитектура: [youtube=http://www.

от Гергана Милушева
забавления / пътешествия

day 06 – 08.07.09

на сутринта, доволно успали се, опаковаме, оглеждаме се къде сме спали: и след кратко разсъждение – потегляме на обратно целта този път не е архитектурната забележителност от снощи (макар че и покрай нея ще минем, току виж заварим Knut у дома), а нещо като мото – забележителност ???? но да стигнем до него; първо – Isfjorden, през който претичахме снощи в тъмното: населеното място никак не е малко, ГПС-то показва доста хотели и къмпинги, но снощи всичко беше заето… минаваме покрай това: мммда, има туристически фестивал (??) малко по-натам по пътя: средна възраст на групата – около 12… ???? така изглежда мото-дестинацията от далече от близо всъшност всичко се случвай заради ей таз водичка тука, неуморно дълбала скалата хилядолетия: виждате ли мостчето в средата? а пътя от страни? това е Стълбата на троловете или Trollsteigen – известна моторджийска дестинация; иначе казано – мотористът, изкачил стълбата (на две гуми де) е нещо по-моторист от другия, дето не я е качвал! а тук моторите са национална болест, може би повече от кемприте и караваните дори.

от Гергана Милушева
забавления / пътешествия

day 05 – 07.07.09 – part 2

в Lom свършва (или започва…) път 55 потегляме на запад, като до следващата се дестинация – Geiranger fjord – не очакваме нищо особено… : някъде тука, в тези планини, започваш да вярваш в Один и в Тор явно и те вярват, съдейки по желанието им да бъдат колкото се може по-близо до тях за протокола: само трябва да се повдигнеш лекичко на пръсти, за да докоснеш небето долината пред нас слизаме планината през цялото време рони ей такива сълзи покрай нас: стигаме до отбивка с площадка за набюдение от парапета надолу и напред това е Geiranger fjord, кога сме го стигнали така и не разбрах по пътеводителите и интернет сайтовете срещах думички като “най-красивия”… преценете сами отсреща се вижда пътя, по който ще продължим слънцето “залязва”, доколкото то е способно на такова нещо тук, така че – ние отново бързаме нататък….

от Гергана Милушева
забавления / пътешествия

day 05 – 07.07.09 – part 1

ставаме, покривени от странните условия за спане в бабаягините къщички; не е като да сме много ранни – колите около другите бунгала вече ги няма, а часът е едва 9; всичко, обаче, някак си ми минава, като погледна през прозорците: снощи сме минали малко повече от предвиденото, така че днес се налага да се върнем назад – слизаме обратно до фиорда и поемаме по една отбивка от главния път; отново тунел; този беше бая дълъг; на излизане от него: мястото е Fjaerland, друг ръкав на същия онзи най-голям фиорд Sognefjord; дестинацията е Norwegian Glacier Museum; паркираме това всъшност е пристройка, явно нова, чиято функцийка не ми стана много ясна същинския музей следва: нещото не е никак ново, всъшност проектантът е нещо като национален герой на норвежката архитектура, прословутият Sverre Fehn, лека му пръст човекът е получил Прицкер преди 7-8 години и, май малко след това, си е отишъл; не съм се ровила за кое точно са му дали наградата, но, имайки пред вид каква е архитектурата в Норвегия по принцип (без да броим другарите от Snohetta – но пък те са от скоро – и някои други дребни проблясъци), наградата е заслужена дори само заради прокарването на някоя и друга съвременна мисъл в закостенялото норвежко строителство… много познато звучи, нали?!?! ето още малко снимки: вход от терасата отгоре по мойте наблюдения Норвегия е безбожно богата на гранит и дърво… не е като да не си личи в сградата гледаме филмче за гледчерите в кръгла зала, на която има инсталирани 5 екрана един до друг в ъгъл от около 90 градуса от дъгата, на които се прожектира едновременна панорама от 5 проектора – филмчето е снимано специално за залата… има кадри от хеликоптер, който завива – усещането е доста по-фрапиращо, отколкото IMAX-а, който съм гледала… експозицията, за сметка на това, не е кой знае какво, нито пък интериора, та приключваме бързичко вътре и тръгваме на обратно; отново ни взимат такса на пътя при тунелите – касата е точно преди музея… връщаме се обратно и поемаме по прословутия път 55 – част от Норвежката програма National Tourist Routes (всъшност Aurland от вчера също е част от нея и поръчката за площадката за наблюдение и тоалетните е на норвежкото пътно министерство… чудя се как са се преборили с одобряващите чиновници за такъв модернизъм) отделаме се от фиорда и потегляме нагоре (тука като че няма на къде другъде… ); скоро хващаме друга отбивка за да стигнем до Jostedal… Jostedal е най-големият гледчер в Европа; всъшност пътят ни се вие покрай гледчера през цалото време, а по-късно пред деня ще слезем от другата му страна; гледчера има доста езици, изплезени към високопланински езера и ние сме се отправили към един от тях; малко преди него: сградката е музей.

от Администратор
забавления / пътешествия

day 04 – 06.07.09

снощи, по никое време, хванахме последния влак с едно къмпингче; тук е пълно с такива – комбинирани къмпинги за палатки, каравани и кемпъри – определено предпочитан начин за почивка на норвежците – и, за по-претенциозните – бунгала; за протокола – хотели има малко и все много скъпи, всъшност като всичко тук; гледка от бунгалото на сутринта към Eidfjord: скачаме на ферибота и към Берген по пътя, така и така минаваме покрай Hardangerfjord, гледките са такива: след цялото това безумие от гледки, терена става малко малко по-полегат и стигаме океана; Берген е втория по големина град на Норвегия и основно рибноловно пристанище градчето има уникална атмосфера, защото е разположено колкото на вода, толкова и на склоновете на планината отзад, та се получава приятно съчетание от Търново, стария Пловдив и, може би, Несебър; редичката дървени сгради на пристанището е в UNESCO WORLD HERITAGE LIST от незнамсикогаси….

от Администратор
забавления / пътешествия

day 02 – 04.07.09 – part 2

за да не си помислите, че случайно Осло е само едната опера – сега ще ви изненадам с още малко снимки от там (за протокола – с цялото мръщене на Ники, сега ще се опитам да пресъздам каквото видяхме през изминалите дни, през които – неочаквано за мене – се оказахме откъснати от цивилизацията и, най-вече, от ИнтернетЪ) та Осло, както вече сте се досетили, е пристанище… както и Копенхаген, Амстердам, Ротердам… (сигурно и много други, но аз тези съм виждала за сега, нали…) и като на всеки воден град, тръгваме да търсим интересната обществена част някъде близо до водата, по протежение на брега; ето го и същинското пристанище, или каквото са позволили да остане от него за public use: къде за атракция, къде по необходимост има такива неща: (не че не бяха вкусни де ???? както и такива неща: които всъшност се оказват обществената тоалетна.

от Администратор